lgМъка²

Може би никой няма да се очуди, че гледам народното събрание, виждайки подобно заглавие. Попаднах случайно докато си закусвах най-спокойно… закусвах, да, не защото съм свършил, а защото вече не е спокойно. Коалиция? Между Коалиция за БГ и СДС, между ляво и дясно? Вот? На недоверие? ХА! Дъвчещи се кучета в предизборна кампания – е това гледам и псувам! Надежда Михайлова нападаше по-хапливо коалционния си партньор в дадения случай вместо партията срещу която е вота. Надеждата започна да обяснява, че е готова да вземе властта и че щяла да направи това и онова, да паднат данаците – ХАЛЕЛУЯ! А БСП – можел само да си избърше задника с изказванията на Станишев, който не знаел как се управлява еврпейска държава и тн и тн… значи, тази отново ще повторя един вече любим мой израз, култува жена говори 5-6мин за това какво ще направи ако й турнем властта и в последните НАИСТИНА 15сек бяха отделени, за да се апелира към вота. Еми ще се извиня за израза, но няма да го спестя – ЕБА СИ ВОТА!

Сега гледам един с очила и плешив, не му знам името, но доколкото разбрах а и чувайки какво говори, явно е от НДСВ. Интересно е, че той нападна другите като ги цитира и им показа глупостите, които говорят. Стигна до Мозер, която казала нещо, след което Станишев казал нещо си друго. Това ми е далечно, защото ако не се лъжа се бяха върнали в Ленинско или може би Сталинско време… но какво искам да кажа – той цитира Станишев, посмяха се и поракопляскаха, включително и червения лидер, след което каза нещо от рода на: Все пак изказването на господин Станишев беше в съвсем друг тон и беше много по-сериозно, в което чух думички като…. т.е. той направи четка на своя враг, враг?

Отново в мой стил имала си байката тая политика, народе! Това не е политика! Това е гавра с нас! С нас и с вас ако не харесвате моя милост:)

Сега идва Паси, аз ще пиша цял ден май и ще го постна накрая да няма сто поста….

Да чуем Паси-то:)

Е, Паси е ясен. Той драпа за ЕС.

Ай стига толкова за сега….

Животът бавно напускаше тялото ми. Усещах го. От години не съм бил добре със здравето и сега не съм видио по-зле, но това се усеща. А имах толкова още неща да изживея, още толкова много радост да видя! Какво ли ще стане с внуците ми? Ами с техните внуци?

Но аз съм щастлив човек! Видях първото си правнуче. Плаках от радост и вълнение! Гледах го как пораства с всеки изминат ден. Неговата усмивка беше и моя усмивка.

Успях да изпълня и една моя отдавнашна мечта – заведох внука си в родното ми село. Исках да види корените си, да знае откъде е тръгнал и да прозре ясно на къде отива. Да му вдъхна сила да гони целите си и да му даря спомена за родината, защото каквото и да прави, тя ще живее в него. Мисля, че той ме разбра. Винаги съм вярвал в него. Има нещо в това момче! Е, все пак моето име носи, няма как! Хаха, но имаше и нещо друго… Трудно ми е да го разбера и опиша, защото той е моя пълна противоположност, поне на пръв поглед, но знам, че носи моето най-силно качество – упоритостта ми. Надявам се тя успее да нивелира иначе така лутащото му се съзнание.

Но, Господи, не е сега момента да се виждаме!

Той още има нужда от мен! Годините бяха много тежки за него. Не е видял нищо той, но пък това, което преживя, го разтърсваше много силно. За едно чувствено хлапе този свят може да бъде много свиреп. И сега сякаш всичките неволи изведнъж нахлуха в съзнанието му и го сринаха. Искам да му помогна да се отърси от тях, да ги изхвърли от сърцето си и да продължи напред напук на жестокия ни свят. Но не знам как! А и ще ми трябва толкова много време, Господи! А не ми го даваш…

Знам, ще кажеш, никой момент няма да е подходящ, но…

Направих много грешки. И всичките от желание да бъда добър, да помогна. Затова не съжалявам за нито една от тях. Никога през живота си не съм сторил зло никому. Никога не се научих да мразя. Затова пък много други ме мразеха упорито. Може би ги дразнеше, че не съм като тях, а може би, че не могат да са като мен?…

Но те не са важни! Важни са тези, които, знам, ме обичат! Няма нужда да ми го казват. Думите винаги са били излишни. Но аз го виждам в очите им. Те говорят повече от три живота изказани думи, защото изговарят неизказаните.

Вземи ме, Господи! Вземи ме, но при едно условие! Искам да ми позволиш да се върна в съня на всеки един от най-скъпите ми хора поне веднъж, за да намаля болката им и да им дам от моята сила, за да продължат напред и да изпълнят предначертаното. Дари ми тази възможност, Господи, и ще съм твой цяла вечност!

Една вечер спах при баба ми. Тогава го сънувах. Той ми говореше. Не помня нито образ, нито реакцията ми, нито неговите думи. Но знам, че те ще ме водят цял живот. Знам, че не случайно не ги помня. Съзнанието умее да изкривява думите, но той ми дари нещо повече от думи. Дари ми сила и знание, което дори без да осъзнавам, ще използвам през дните си. И една нощ и аз ще се върна така в нечии сънища. Макар че не вярвам, че ще мога да дам сила на когото и да било, но пък мога да даря любов, за да им свети…

Благодаря ти!

Old people talk to themselves

When they sit all ’round all day

This old woman I knew

I used to go over there and sit with her

And she’d be sitting around

In a rocking chair talking to herself

And she used to say she used to say

Sometimes the cold gets in my bones so bad

Till I just don’t think I can go

Yeah and for a little while well I don’t care

If my days are coming to an end

And just as soon be gone sometimes

Sometimes the night comes down on me

And I know what’s ahead

An evening in this cold old house

With no one to say goodnight to me when I go to bed

An evening in this cold old house

With no one to say goodnight to me when I go to bed

Sometimes

I wonder why I stay

What am I waiting for

My children are grown and gone away

They got children of their own now

Don’t need me anymore

In winter when the streets are bare

There ain’t nothing much to see

I just can’t help missing and thinking

About that kindly man

That one old winter time came

And took away from me

And then one morning

Another spring is there outside my door

Things are blooming

Birds are singing

And suddenly yes well I ain’t sad

Ain’t sad no more ain’t sad no more

When it’s warm and the sun is out

It’s like my heart’s restored

I’ve had my love I’ve had my children

And I have so many memories

So don’t mind me complaining

What the years may bring

Cos this old world has been fine with me really

And I’m thankful for seeing another spring

It’s gonna be better this time another spring

It’s gonna be groovier this time another spring

It’s what’s happening this time

So I’m thankful for letting me see another spring

Днес беше велик ден! Завърши велико!

Изпуснах една среща с приятели, но не съжалявам! Сега ще ви кажа защо.

Цял ден се ширя из нета. Първо си дръпнах Amule, аналог на Emule за Debian, а може би и за останалите дистрибуции. Бая време се учих как да покачвам скоростта и да точа максимално от възможностите на програмата. После намерих албума, който е и заглавие на поста ми и реших да го дръпна. Беше zip archiv. Много часове се минаха докато стане работата, но накрая успях! Оказа се обаче, че нямам архиватор, с който да го екстрактна. Тогава попаднах на Ark – KDE приложение, което е много простичко, но върши идеална работа. Имах малък проблем в началото. Излезе ми следното съобщение за грешка: Extracting is not existing in your PATH. Брех маа му стара, казвам си, кво пък значи това? След малко суетене разбрах, че просто допълнително трябва да дръпна пакетите zip и unzip. И тогава се случи. Пуснах си го! Няма да излъжа ако кажа, че направо се разплаках от вълнение и радост и щастие и възторг! СТРАХОТЕН Е ТОЯ АЛБУМ! Невероятен глас, невероятно пияно! Влюбееееееееееееннннннннннннннннн

Животът е като една игра… постоянно се сблъскваш с казуси за разрешаване. Целта разбира се е да излезеш победител. Проблемът е, че никой не знае правилата на играта, нито критериите за победа. Ами ако загубата в даден момент се окаже победа в края? Ами ако целта е да загубиш играта, но да запазиш себе си? Той знае. Ние само предполагаме. Ето затова мразя програмите със затворен код. Господ е МОНОПОЛИСТ!

Днес ще разкажа нещо. Този път няма(абе има то ама ме мързи) как да ви го разкажа така, че да не схванете за кого говоря. Т.е. на тези, които ме познават, веднага ще им защрака нещо:)

Снощи както всяка вечер бях видимо депресиран и доста отчаян. Фактът, че в чата ръсех само глупости и се правех на шут, опитвайки се да разсмея останалите и надявайки се да прихвана нещо от смеха им, говореше достатъчно. По едно време ме осени страхотната идея, да напиша разказ, ама не някаква импресийка от страничка две, а разказ, така обен, дебеличък да е, да впечатлява, за моята бивша приятелка. Попитах една обща приятелка за трите неща, които й хрумват за нея, като чуе името й. Надявах се да се хвана за думата. Естествено се хванах за думата, но изкривеното ми съзнание стигна до една съвсем различна идея.

В крайна сметка сега пиша криминален разказ(не разбирам нищо нито от жанра, нито от полицейската работа, така че резултатът ще е плачевен). Може би ще бъде един от малкото, ако не и единствения разказ, в който главният герой, именно детектива, е жена:)

Но имайки предвид схемата, която ми се завъртя в главата, ако проявя дързостта да го посветя на нея, току виж се окаже последното нещо, което напиша…;)

Затова се отказах да го посвещавам на когото и да било и сега просто се опитвам да пиша крими.

Ужасно е. Не става. Не ме кефи. Ама защо пък не?

А какво стана с последните ми десетина недовършени проекта ли? Ми, не знам… Някой ден може би…

А какво ще стане с този? Ми то се знае – ще влезе в графа недовършени:)…

Мъка мъка

Аз тоя блог на новинарска емисия го обърнах…

Преди броени минути Огнян Герджиков бе свален от поста си на председател на Народното събрание. Не успях да чуя защо, но им правя чест, че всички станаха на крака и му ръкопляскаха докато излизаше. Здрависа се дори и с опозиционния лидер Сергей Станишев, което според мен беше израз на уважение и солидарност. Браво на децата!

А дали с право е свален или не, можете да кажете вие – аз не съм в течение…

Днес, нямайки какво да правя, зачетох софтуерните новини и се зарадвах много на няколко факта. Единият е, че MS Office 2003 ще излезе с отворени формати, което означава значително подобрена съвместимост с OpenOffice.org. Халелулая!

Другата новина, която се оказа старичка, но чак сега дочух(в последно време нещо на редовните сбирки не съм от редовнтие:() е, че Ричард Столман ще идва в България. Под България предполагам разбират София, но това няма да ме спре да посетя лекцията му. На дали ще ми се отдаде втори подобен случай и съм много доволен. А третата новина, която ми напълни душата е изкоментирана прекрасно от моя добър Приятел Владо Пасков ето ТУК така че просто цъкайте смело, аз няма да го повтарям.

Свободата, Санчо, е като любовта – не я ли защитаваш със зъби и нокти, ще дойде някой и ще ти я вземе, а ти няма да можеш даже да мигнеш в знак на негодувание…

PS: Извинявам се за последната изръсена глупост, ама няма да съм аз ако не кажа нещо изключително идиотско, а вие не искате да се променям, нали така(и да искате НЕ ви питам:))

Култова новина, деца мои! Няма да се учи утре! Новината беше потвърдена и от новините на Мсат в 19 часа. Плачете, деца мои, плачете от радост!:)

Ако трябва да сме сериозни обаче, на мен ми е доста тъжно! Искаше ми се утре да видя старите си приятели и да си поговоря с тях. Затъжил съм се за очите на много хора и това шибано време ми провали плановете…

Ама все пак не е чак толкова лоша новина…

PS: Новината се отнася САМО за общинските училища на територията на Варна!

Какво имам аз?! Торба мечти, торба лъжи – гледам ги и се чудя, коя коя е, а то – разлика няма!

Днес бях неприятно изненадан от една приятна изненада.

Аре стига бе, ще си кажете, но дори и това е възможно. Много време чаках да получа нещо, нещо много скъпо и важно за мен, нещо, което вече мислех за безвъзвратно изгубено.

Днес го получих, вследствие на определени мои действия и това трябва да ме радва. Трябва да се усмихвам!

Но не, аз съм се забатачил в размисли…

Действията, които визирах по-горе всъщност търсеха много по-различен резултат, резултат, който макар и на много различно ниво, вярвам, беше по-ценен и желан от мен, от въпросното важно за мен нещо…

Но явно съм се целил много на високо.

И паднах.

фррррррррррррррррррррррррррр

пльок!

ето така прозвуча;)

Да не говорим, че и мене ме удари шибания грип!

Ама кво да се прави.

Искам да отправя един апел към Мари, ако случайно прочете блога ми:

Скъпа, прати едно мейлче, някой път като имаш малко време да знам, дали всичко е наред, чуваш ли!

Благодаря ти предварително.

Аре до след една депресийка!