lgМъка²

Днес си правих уебстраничката отново. Няма кой да ми я тества да го еба и ми е много трудно. Утре ще трябва да поработя под уиндоус. Изневяра пълна, ама няма как. Като работиш за американци ще се жертваш…
Те поне да даваха нещо, пък то ние я спечелим, я не.
Имам големи проблеми с позиционирането. Но днес си дръпнах quanta и намерих едно сечиво за мапинг. Ще обединя 4 картинки, Това ще ми помогне с проблема с изравняването на ъглите им, което е мн приятно, защото ще изглеждат еднакво навсякъде. А другите бутони мисля, че ги направих така, че да не се ебат. Само опера се опъва, ама кво да се прави…
Проблемът е, че към три от четирите картинки трябва да има прикачени джаваскрипт менюта, които не знам дали ще мога да ги прикача, ако използвам мапинг. Утре ще си каже. Дано стане, щото ще си изям топките иначе. Не е работа това за мене…

Ето тук ще намерите страхотна статия, която ясно обяснява защо ме боли … отзад…

Европейският съвет премина всички граници, потъпка няколко директиви и прие софтуерните патенти! Сега доколкото успях да схвана ще се съдят наляво надясно. Стискам палчуни здраво, ама мисля, че натиска е по-голям от морала:( Ебах ти шибания свят! Честно ако ги приемат ще грабна калашника, както съм пацифист!

Преди няколко дни един мой адаш ми даде достъп до сървъра си за експериментални цели. Преди няколко минути, четейки един блог натъпкан със снимки, ме осени прекрасната мисъл, че вече ще мога най-сетне да си турвам някъде снимки и картники, за да мога да пускам линкове към тях тук – нещо, което до скоро не можех. Не, че не можех де, но сега ми е далеч по-приятно и удобно!
Благодаря му!
Аз съм болен вкъщи, ама ке се оправим…
Кофтито е, че неам нерви да бачкам, а работа бол!
Много неприятно време за разболяване, ама то каръщината при мен край нема…

Е, мина се рождения ми ден. Чукнах 19. Остаряха кокалите, скърцат…
Прекарах деня си точно така както желаех! Макар и с леки изменения на плана, които обаче по никакъв начин не ми развалиха удоволствието. Прекарах рождения си ден само с един човек. Но това беше може би един от най-хубавите ми рождени дни, да не кажа най-хубавия. Бях с един невероятен страхотен прекрасен неповторим човек, към който с удоволствие се обръщам с всевъзможни имена – всички имена на добри приказни герои:). Съвсем спокойно мога да я нарека магьосник, защото наистина е такава. Не знам за другите но влиянието й върху мен, характера, държанието, настроенията ми, усмивката ми е толкова огромно и неконтролируемо, че няма накъде. Това, че е неконтролируемо всъщност е страхотно, защото аз не искам по никакъв начин да развалям тази магия.
Нито за миг вчера не се замислих за онези тъжни мигове в живота си последните месеци, не се депресирах, спаружих или каквото и да било. Бях истински щастлив. До момента, в който се разделихме, когато сякаш целия свят изсипа върху ми цялата си злост и отново се върнах в реалността.
За първи път не съм депресиран преди и на рождения си ден, за сметка на това съм парцал след него.
Ужасното настроение и депресията налетяха в мен с пълна сила и сега се чудя как да се измъкна от тях.
Може би трябва да я отвлека, за да може вечно да е край мен:)))))))))))))))))))))))
На дали. По-скоро трябва да се хвана в ръце и да се самозадуша. Защото в мен вмомента няма нищо, което да заслужава да живее. После ще се изграждам наново. Като бебенце…
Не знам, още не знам защо трябва да е така, защо не мога да гледам позитивно през моите собствени очи, защо всичко трябва да ми е черно, завесите да са дръпнати, прозореца затворен, очите тъмни.
Кога ли ще порастна?
А кога ли ще спра да се вдетенявам?

В четвъртък срещу петък вечер стоях цяла нощ пред компютъра опитвайки се да създам уеб страница, използвайки изцяло CSS технологията, с цел да намаля максимално html кода, намалявайки съответно и много от моята работа. Имах някакви общи познания по техниката и я бях използвал за дреболии, но сега ми се наложи да пиша няколко страници код едва за няколко картинки. Следобед четох доста за техниката, но точно най-важното го пропуснах, а именно главата за позиционирането, с което се занимавах и цяла вечер. Нея просто бегло я погледнах, казвайки си, да да ето това ми е нужно, да това го знам. Знам нъцки! Оказа се, че има едни много прости тънкости, за които обаче ако не внимаваш, всичко ти се ебава. И се чудя аз на следващия ден, защо аджеба използвам проценти, а то на всеки браузър от ебано, та по ебано….
Ех, чети народе, чети! Сега ще ми се наложи в общи линии да пренапиша целия ЦСС и да попроменя малко хтмл-то, за да постигна желания резултат. Това означава още една кана кафе, кутия цигари и естествено поредната безсънна нощ!:(
Туй да ми е проблема – ще го оправя. Макар че предвиждам много главоболия, но ще стане, ама ще имам перфектно позициониран дизайн и никаква функционалност.
Тя вече определено ще ми ебе майката отвсякъде. Много кофти! Имам три скрипта да направя за едни менюта. Да ме пита човек за кво са ми и нямам идея как да ги направя. И за цялата тази незнайна филосифя имам още десет дена!
Това означава поне три дни без никакъв сън, два дни почивка и още три дни без никакъв сън.
Сефте:)
Мъка мъка!
Много хора искаха да я видят, ама за съжаление няма какво да се гледа още, така че към 10, до 15ти март ще очаквате едно линкче тука с абсолютно готовата страница…
добре че ми се събират там малко повече дни край националния празник – там ще поработим здраво:)
Стискайте палчуги народе, щото друг изход нема…

Тия дни както винаги бяха много спаружени. Училище(е…) вкъщи и пак същото. В леглото пред компа. Никва енергия за нищо. Но днес вече ми се наложи да поработя над последния проект – уеб страничка. Дизайнера си свърши донякъде своята роля, като ми направи и наряза картинките както го помолих, но не можа да им добави транспарентност поради ужасна преебавка на качество. Аз обаче хванах Gimp. Дръпнах най-новата версия, инсталирах куп глупости и се хванах да ги правя прозрачни. Без никаква загуба на качеството картинките станаха три пъти по-малки и направо излетях. Всичко вървеше идеално гладко:) Сефте се чувствам толкова добре. Смятам след като се преборя и със кода на страницата да направя още една серия обработка на картинките и пак без загуба на качество, намалявайки размера им(в пиксели) да намаля още малко и размера на файловете:) Така от близо 700К(абсурдно много за сайт) ще станат около 150к. Имайки предвид, че много от тях ще се набутат в кеша, сайтът ще бъде достъпен дори и от 32кбитова връзка.
Много съм щастлив.
Все така да ми върви!
А личните ми преживявания ли – се вгъз както винаги, ама кво да се прави. Важното е да има цигари, добре свършена работа и кръчми отвреме навреме и животът ще продължи:)

Имам намерение от няколко дни да избложвам учителката си по астрологи… пардон астрономия тук, но не си струва просто да се гъбаркаш с хора, които са под морското равнище…
С мен не става нищо в най-буквалния смисъл. Спя спя спя и слушам музика. Обзавеждам се с максимално много албуми на Нина Симон, имайки предвид, че имам кофти ограничение на трафика. Но все пак… Така като гледам в най-добрия случай тази вечер или в най-лошия утре сутрин ще имам трети нейн албум.
Животът тотално спря своя ход. Аз също нямам намерение да мърдам. Не си заслужава. Няма за какво. Един приятел каза, че не може да разбере такава позиция и му завиждам, че му е непозната, защото тя е от типа:“Състояния близки до смъртта“.
Но от това не бива да ни е страх. От нищо не бива да ни е страх. Страхът е ирационален. Него трябва да го душиш докато не се стопи до последния квант!
Аз всъщност днес нямам нищо за казване, но тъй като нямам и нищо за правене реших да напиша някоя друга дума тук… извинявам се за изгубеното ви време.
До скоро.

Заради абитуриентската пуснахме една такава кампания в нашия клас. Всеки да напише по някое качество за другите от класа и Мимито го озаглавила така, макар и да не пасва много, но ето качествата.(Цифрите в скобите означават, че е писано от няколко души):
Лъчезарен(не знам защо е на първо място, след като е единственото, което ама на грам не пасва), чувствителна душа, творческа натура, отнесен от вихъра, философски настроен, леко отнесен(в добрия смисъл), помагащ, разсеян, непукист, влюбчив, смел в изказванията си, кавалер, с богато въображение, душичка, съпричастен, логичен, катил, провокативен, целеустремен, комуникативен, услужлив, креативен, интелигентен, хаотичен, умен(5)(хехеееееееееее), весел, любознателен(3), чувствителен.
Да съм жив и здрав!

Няма да разказвам за купона по случай Трифон Зарязан… Яко беше!
Днес се прибирах пеша със Станислава(една моя съученичка и смея да твърдя приятелка) пеша през морската. Когато стигнахме до тях обаче, тя останови, че телефона й е паднал някъде по пътя. Метна си чантата у тях и решихме дружно да го потърсим. Аз, защото е забавно и мога да си прая майтапи с горкото момиче, а тя, защото е пацифист и Трета Семейна Война не й е по вкуса:)
Сред всички майтапи казах и следното:“Ще бъде яко, ако ти подминем телефона и докато го подминаваме баща ти звънне и чуем звъненето…“. Както си вървим забили поглед в земята по едно време ми хрумна, че ние не сме вървяли от там и трябва да се върнем 5метра и да завием по една малка алейка. По същият път вървяха и мъж и жена, които започнахме да изпреварваме. Станислава си гледаше ве краката и с надежда търсеше нещо синкаво, а аз погледнах мъжа, който се наведе. Видях, че вдига нещо и се загледах вече целенасочено и възкликнах:“А, това е ТВОЯТ телефон!“. Човекът се усмихна и ни го даде. Ние благодарихме и обяснихме, че щяхме да го подминем, ако не беше той и така си поговорихме 1мин, след което жената пожела на Станислава: „И повече нищо да не губиш тази година… и най=вече него да не изгубиш“. Аз се усмихнах, разбирайки, че жената е под въздействие на новия Валентинов вирус, който се характеризира със сърдечна треска и необяснима усмивка на лице…
А и ми се погъделичка самочувствието:)
Поговорихме си така за случайностите и доволни от намерения телефон се прибрахме вкъщи.
Аз поспах и после видях моята „Валентинка“, за която ще говоря и по=скоро ще псувам най-нахално и необмислено в следващия пост…