lgМъка²

Приканвам всички тук, които четат блога, да се включат в отговора на един въпрос, който ме тормози сега.. Може би заедно ще намери отговора…
Трябва ли да се примиряваш с унижителното отношение на хората спрямо теб, само защото си на чужда територия или е редно да отстояваш себе си и достойнството си, защото и ти като тях си човешко същество?

Купих си монитор, но все още не съм получил паролата си за нета, затова пиша офлайн. И колонки си купих. Колонките новички:)… Монитора на старо… от онези ядрените реактори, дето не са плоски и трептят като пакистанска тектонска плоча… глупости говоря. Аве мизерия пълна и ме болят очите сега, щото още не съм напаснал към ниското опресняване, ама ще се напасна… Някой ден може и нещо по-добро да ме огрее. Важното е, че машинката ми вече работи и си слушам Нагумомо и Youm Wara Youm и лекарите и Омега и въобще доволствието е пълно. Яд ме е само, че за 1евро отгоре щях да си купя колонки със качество според мен 30-36% по-добро от на тея, ама бяха останали само изложените. И понеже не ги знам колко са ги надупвали и се отказах… пък ми трябваха спешно, всмисъл откачах вече. Пък и тея да Ви кажа вършат работа. Та така де, тука стоя си, занимавам Ви с глупости и се радвам на новите си стари и новите си нови придобивки. Радвам се и на старата си стара кирилица, която отдавна не бях виждал:)))))
Даже съм позабравил да печатам малко… Знаците не ги помня, ама те тея работи са като колелото – докато допиша поста, вече ще съм си припомнил всеки милиметър от прекрасната стара пожълтяла клавиатура с червени буквички:) Гъзе пълно в германия с бг клавиатурката:) Ей как болят да го еба. Очите де. Май ще намаля разделителната на 1024/768. Тогава ще се вдигнат херцовете и сигурно ще е по-поносимо…
Както и да е, виждате заглавието няма нищо общо с житейските ми болки и радости. Отдавна ми се върти това изречение из главата. Отдавна, отдавна, два дена:) Ама тука толкова бързо се променят нещата, че два дена са си цяла вечност. Дето се вика, не знаеш дали няма да те прегази нещо след два дена… Лудница. Исках малко да поразмишлявам над въпроса за яйцето и кокошката. Заслужава ли си или не си заслужава. Да идеш в Германия. Ами какво да Ви кажа. Като всичко друго си има и плюсове и минуси… хахахах ab in den südennnnn:)))) Сега вече, дали си заслужава минусите е друг въпрос. Едно разбрах и то е, че в Германия НЕ се учат езици. Записах норвежки, за да си го уча сам, щото в час освен да се объркам повече друго не моа направя. По латински да не говорим. Не, че съм влизал, но даскала очаква, че всички са го учили в даскало и си плямпа и той така. Ма и той една лимка като норвежката ми полякиня/дълhttp://xpman.blogspot.com/2005/02/open-clip-art-library.htmlга история/. Плямпа като на омрело и си мисли, че някой го слуша. В осем сутринта! Спят! Направо си лежат на скамейките и хъркат, човек…. като мен първия път:) Случва се.
Тъй де. Та ако Ви се учат езици има едно истинско място, където ще станете велики и това е Софийския университет. Браво на японистите ми браво на германистите ми! Все така деца, после да ме превеждате;)
Аз иначе ще си ги науча. Като немския:) И на норвежки поезия ще пропиша. Ама що така насила…
По латински няма да пропиша поезия, но токувиж си преведа мъдростите от немски на латински… Те и те едни мъдрости, ама айде, нали сме си със самочувствие:) Гирмънецъ тука тузето…от шопето…
Иначе по политология много яки лекциите и наистина си мисля, че са на по-добро ниво от тези в софийския… не че съм ги виждал, но щом ме кефят значи са намясто:) Ама като видях скриптовете и литературата и ми стана лошо. Цял живот да чета не моа прочета… Но си заслужава.
Плюс. В БГ не можеш да излезеш с 3 магистърски степени. Щото аз с толкова излизам. И трите магистър артиум или както там латинци го водят, аз още не съм го подкарал…. Що? Ми щото си пиша блога ма, ни мъ занимавай сиа с глупости!
Така и на темата… Та подобно наистина обширно като тематика не можеш да получиш при нас. И това е супер. Стига наистина да беше качествено. Качествено е, ама може и още… Ама квот не ми го дават даром ще си го взема насила. Ша цедим… Нема как…
А иначе… Тук си нищо, отрепка. Това ме нерви тук. Не за всички разбира се, но каквото и да си говорим. Тука ти си тоя дето е приклещен и трябва да се съобразяваш с целия свят, който те мачка. Щото немаш избор, майна, нема как, на улицата… Ама зима иде па ти един орех не си скрил в хралупата… Не за друго, ми щото ни хралупа имаш ни пари за орехи:)
Оцелява се тука, не е като на умирачка, макар че Ангела иска да вдига данъците, което си е лудост, защото искат да вдигат между 2 и 4 % ДДСто, което фирмите няма да ги засегне пряко, но обикновения потребител ще откачи, щото така и така му е скъпо, хептем ще спре да купува и ще настане една стагнация, безработицата ще скочи още и оная такива ми ти очи ще облещи, че чак страх да те хване… даммм и ние багажчето и обратно… Ако и таксите ни вдигнат…. Ей аз забравих… те ги дигнали вече, ама с 20евро само, ядва се…
Та оцелява се и изпити се взимат ако си седнеш на задника, но Германията наистина те изхабява. Кара те в един момент сам да се смачкаш, поне да го направиш максимално безболезнено… И като се върнеш вече не си същия. Вече не ти пука за нищо, за стария монитор, за подарените колонки, за взетия от улицата стол и намерените разни чаркове изхвърлени от ситите германци… дамм клошарска история. Е, както каза един приятел. Тука е така. Единия месец щракаш с пръсти другия квот докараш от пфанд…
Не, не е толкова лошо. Но е подобно. Губиш себе си, от това ме е страх най-много. Аз вече потъпках някои много важни правила за мен… Ама от онези личните, дето са ми за собственото удоволствие, да се чувствам човек дето се вика. Иначе от принципите си още нищо не съм дал. Още.
Но, знайте, че тук не ви чака много хубаво… Ще порастнете бързо… Ама както пишеше в блога на Йовко… Той алкохола убива бавно, ама кой ти бърза?! Та не бързайте. Може и в БГ да си порастнете. Пък и да не порастнете… Ми само мога да Ви завиждам:)
Но в общи линии дали ще оцелявате тук или в българия … Все си е само оцеляване… Кел файда. Само глупости ръся… Още ми е много неподредена главата….
Аве и да останеш и да се върнеш все си губещ. Ама в единия случай хората не го осъзнават…
Няма. Да ти е гадно. Живот. Кво да го правиш. Плющи не се ебава! А ти грижливо оголваш дупенце, че така да е по-отчетливо…. затапянето…
Аз ще си остана. Напук на себе си. И ще се оправя. Щото няма кой да ме оправя… Надявам се и ще се върна жив… поне на половина здрав…. и не много побелял… но най-много искам като се върна, приятелите ми да ме познаят, но не просто да ме познаят, а да ме познаят в тъмното по онзи налудничев блясък в очите, който имах… надявам се още имам… и ще имам… Защото ако изчезне блясъка в очите… Тогава вече не ми пука колко съм бял и колко съм здрав, защото вече няма…. нищо няма да има вече…. без блясъка…. макар и налудничев….
И сеа накрая, че ще ме биете за дължината.
ЗА БОГА ХОРА/тук се включваха и сестрите май…. или пък се изключваха:Р…/ НЕ ОТИВАЙТЕ! Вярно, аз скочих в дълбокото навреме с надеждата, че ако не се удавя, поне да плувам ще се науча, ама тази практика не се препоръчва от познатите ми психиатри… Така че, по-добре първо се научете да плувате и тогава скачайте в дълбокото… Тогава всичко ще е някак по-гладко, плавно, приятно за всички… Ако разбирате какво искам да кажа …. щото аз не разбрах… сефте…
Ай наздраве!

Ebah ti typiq computer! V nastrojkite na klaviaturata vyobshte ne figurira bylgarski! Ama iskam da vi pisha, a na angliiski nqma da moga da vi obqsnq i edna treta ot neshtata, na nemski pyk edna treta ot vas shte me razberat, taka 4e tozi pyt ste napravq jertva…
Problema e, 4e ve4e ne sym pri priqteli,a v Jugendherberge, ta tuka ne moga da si rygna Knoppixa nali razbirate… Ina4e pone neta e bezplaten i ne e skypo…
Dve sedmici dokato se nanesa v kvartirata i gledajte kvo stava:)S poslednite pari kasa bira i edna by4va i oleeeeee:)))))
A sega si pusha tuka samosvivkata;) i si qm fysty4ki i si piq tuborga i vi se radvam virtualno:))))
V obshti linii zlatna kombinaciq se okaza tova biri4ka s fysty4ki:)
Knigata vyrvi super:) Prenapisah izgubenoto i se polu4i dori po-dobre, ve4e sym na peta glava i napravih kratka pauza za obmislqne na prodyljenieto j, oba4e ima nadejda. Edno znam sys sigurnost – tova shte e pyrvoto mi proizvedenie, koeto shte korigiram naistina zdravo. Stilyt ne e izpipan, no kato q svyrsha shte udarq dve redakcii i opsala vankata ve4e ima vtora kniga, jedoch keins veröffentlicht:(
Ve4e sym student4e i hodq na lekcii… i ne hodq de… Po latinski na pyrvata lekciq zaspah:) Bqh spal dva 4asa i taka hubavo zaspah 4e nqma nakyde:) Golqm majtap bqh:) Na vtorata vyobshte ne otidoh za da moga da spq legnal:))))
Po norvejki vyrvi super:))) Nishto ne razbiram i sym mnogo gord. Ama sega kato si namerq gramatika i re4nik na staro i kato si gi pory4am po neta/Wellcome OnlineBanking/Tuj i e hubavoto na germaniqta/ i shte po4na sam da se obu4avam, shtoto ne mi haresva shemata na daskalkata, a pyk az ve4e pokraj nemskiq sym si izgradil dosta strojna shema na u4ene… Samo ne znam s proiznoshenieto kak shte se opravq – mnogo me my4i ama shte se opravq, nqma nakyde…
Po angliiski otidoh na edna lekciq i nasredata profesora kaza 4e shte napravim po4ivka i az se iznizah – mnogo interesno beshe, ama ne e za men. V pon shte ida na oshte edna da vidq kakvo e polojenieto i tam ako ne mi haresa se maham i angliiskiq ostava za nqkoj drug pyt…
Po politologiq po4vam drugata sedmica… Tam ve4e nqma myrdane. Ta smqtam da se sysredoto4a vyrhu latinskiq i naj-ve4e vyrhu norvejkiq… shtoto imam izpit4e nakraq, koeto sto procenta shte vzema… za tezi koito sa mi bivshi syu4enici kato kaja, 4e daskalkata mi e edno kym edno himi4kata i shte me razberat:)
A politikata… ne znam…
A za Vesko specialno: Veski4 vtorata mi jertva ihh zabravih j istinskoto ime, shtoto az j izmislih drugo ama… prototipa na vtorata mi jertva e taq kandidatdeputatka deto po4ina i praviha novi izbori;) Prou4ih malko minalo tova onova i estestveno si izmislqm po4ti vsi4ko i izpolzvam samo po nqkoq druga ideq… no vse pak;) Mislq, 4e shte te izkefi… i pak kazvam dopira s dejstvitelnostta si e po4ti kosven.
Angel4e, na teb kvoto imah da ti kazvam ti go kazah ve4e:)))))
Juja, shto ne se obajdash nikva ve??? Az gledah za eftini poleti da dojda da me podstrijesh, pyk i da si pogovorim otvyn dokato pushim kakto v dobroto staro vreme, ama vmomenta nqma svobodni mesta:-/
Are hora pishte mi komentari az shte vi se radvam i shte vi se usmihvam:)))))
Ciao

Е, отново съм тук, народе! Нали не сте решили, че съм Ви забравил?
Аз отново кипя от щастие. Попаднах малко в безвъздушното пространство тия дни и леко се депресирах, щото не можех да си намеря жилище, ама сега късмета ми отново се усмихна благодарение на прекрасните хора, с които се запознах и вече си имам жилище:) Е, от 1ви се нанасям, но важното е, че вече нещата взеха да се размъгляват:)
Значи сега ще ви разкажа:)
1. На последната спирка на бана в обратната на унито посока – демек много път.
Обаче:
2. Страхотно красив и спокоен квартал с къщички и дрън дрън и точно пред прозореца ми е гората на 2мин път:)
3. Имам за хазяйка тежко чуваща баба/ще мога да си пускам силно музика/ хубава мебелирана стая за малко пари
4. хазяйката има черна котка бял котарак и са много готини и веднага ме заобичаха, което било добър знак:)
5. Аве много ме кефи мястото, много е романтично такова тихо и откъснато от хектиката на големия кьолн така че си примирам от щастие тука и искам да ви разцелувам всичките:)
А и както казах не е скъпо, а е наистина приятно местенце:) Единствения минус е дългия път, ама какво да се прави… ще даваме жертви от съня, пък и в бана може да се учи;)
Айде живи и здрави и наздраве:)
Аз отново съм щастлив човек:) И възнамерявам да си остана така дълго:)
А и ще пиша ще пиша ще пиша докато не си допиша проклетата нова книга, на която изгубих последната глава и половина и ме е много яд! Ама пак ще я напиша:)

So, meine liebe Freunde, jetzt werd ich frech sein und auf deutsch in meinem bulgarischen Blog schreiben. Obwohl ich auch ein deutsches hab… egal…
хихи шегичка бе народе, да не се стреснахте, че съм си забравил езика. Е, верно глътнах го първия ден, ама като бръкнах два три пъти с двата пръста и той взе, че пак изскочи… шегичка отново.
Исках само да кажа на всички Ви, които случайно или не съвсем случайно се интересувате от мен, че не съм просто жив и здрав/е, всъщност съм малко настинал;)/, ами направо кипя от щастие. Попаднах в най-нетипичния немски град. Нищо немско няма тук и точно това ме кефи адски много. Чувствам се у дома си и се надявам и занапред да е все така. Намерих любимите си дупки… копия на любимите варненски дупки и аве както си му е реда:)
Е, още не съм си намерил дебианско общество, но всичко с времето си.
От днес съм официален студент на кьолнския университет.
Да се похваля и аз:) Казаха ми, че в моята специалност приемали 2ма чужденци на семестер;) Нали се сещате, че аз съм първия;):Р
Липсвате ми хора, ама за да Ви е максимално гадно, ще Ви кажа, че ще Ви преживея… е повечето:)
Не, не е така, хората са незаменими, но затова пък са много…
А на теб, феичке, искам да кажа толкова много неща… мисля, че е редно да довърша приказката… и се каня тук от няколко дена да допиша трета глава на романа, ама нещо само се каня… ама ще я допиша… имам усещане за тази книга…
ама аз на теб исках да кажа нещо…Колкото и да ревнуват и завиждат/макар че все си мисля, че не на теб, а на мен трябва да завиждат, че си имам такова другарче:Р/ искам да кажа тук пред всички, че ми липсваш особено сега, когато нямаме даже и виртуален контакт съвсем лошава стана работата… Дано, когато на теб ти прекарат нетеца да не увисна аз без такъв, че става страшно…
Е, мисля си, че няма нищо повече…
Да резюмирам: тук се чувствам абсолютно като у дома си така че ако искате да се притеснявате за нещо, няма да е за мен;)
Обичам Ви!

Не е тъжно! Прекрасно е, о да, прекрасно е, когато виждаш, когато усещаш истински с всяка една своя клетка красотата на досегашносто си съществуване! Да разбереш, колко много невероятни неща си изживял, да си ги спомниш, да се усмихнеш, да ги прегърнеш, да знаеш, че те не са изгубени, да знаеш… да знаеш, че не са последни! Да, някои неща се случват само веднъж, някои хора повече няма да видя…
Но ти ще останеш, нали феичке?… Какво ли питам – ти ще останеш! Ще останат може би и други, но този път, този път за първи път след моето поредно бягство, аз имам вратичка назад, след моето поредно бягство, аз знам, че пак ще се върна, след моето поредно бягство, аз знам, че има защо да се върна и това ме топли много, влива ми сили да бягам по-бързо, за да извървя пътя си по-бързо, пътя си до теб – до моето истинско аз!
Обичам те!
Вярвам в теб!

Ярост!
Власт!
Сила!
Без мяра,
със страст
дива-
оръжия
на отмъщение-
тъжно е,
но е утешение!

Тичаш
през трупове
и живи обричаш
на трупове
на отмъщението!

Изгаряш
в от теб подпаления
огън на забравата!
И сякаш
покварената
болка от отровата
ти влива нови сили
за мъченията
от отмъщението!

Умираш!
Със отворени очи
по-кървави
и от сърцето ти!
Умираш!
Без сълзи-
нали искаше отмъщение-
ето ти!

Когато джини си тръгнал от приказната страна, той вече не бил същият. Сърцето му престанало да се лута в търсене на себе си, а умът му бил изпълнен с позитивизъм и вяра в изначалното добро у хората и света. За хората около него това отношение било наивно и дори глупаво. Често му се присмивали заради невероятните истории, които разказвал, твърдейки, че ги е преживял наистина. Не рядко го съжалявали, смятайки, че главата му не е наред след дългите години прекарани в скитане и лишения. А трети просто се възползвали от добротата му без да се интересуват, дали това ще го нарани, дали би пострадал по някакъв начин в следствие на техните действия. Той бил просто поредният смахнат, от който можели “да намажат нещичко”.
Но Джини не се притеснявал от това. Той знаел, че историите му са истински, че вълшебното цвете наистина съществува, знаел какво е истинска красота и какво е безусловна доброта. Чувствал се добре в кожата си и това му било достатъчно, за да продължи напред, независимо от отношението на околните.
Тъжното било, че към презиращите той се отнасял като с крале, изтъквал положителните им качества, защитавал ги пред другите, които злословели пред него и правел всичко възможно, за да им угоди, когато пожелаели, а те от своя страна започвали да го ненавиждат още повече, ядосани, че не могат и те да бъдат великодушни като него.
Както и да е. Джини се задържал доста време в едно градче. Живеел в бедна колиба и се изхранвал със знахарство. През дългото си пътуване преди да намери страната на феите, Джини бил срещнал един шаман, който го посветил в чудото на билките и го научил как да ги използва, за да помага на хората. Сега това му било от полза и всяка вечер той поглеждал към звездите и ги молел да закрилят стария знахар, който му бил предал това незаменимо знание. Но този живот не траял дълго. След няколко месеца Джини вече започнал да нервничи. Не го свъртало на едно място. Копнеел за разнообразие. За нови хора, нови преживявания, които да му дадат още опит и знания, да изпълнят живота му, да го превърнат в Живот, а не в ненужно съществуване.
Не се чудил дълго Джини, а събрал набързо багажа си и в една звездна вечер напуснал града без да се обади на никого.
След няколко дни път пред него се извисила огромна порта – вход на очевидно богат и красив град. С всяка негова крачка глъчката от града ставала все по-натрапчива, а суетата, която носил на крилете си вятърът, привличала пътника все по-силно. Когато прекрачил величествените порти, Джини спрял, поел дълбоко от прашния въздух на улицата и се огледал. Всички тичали на някъде или се надвиквали в пазарлъка си, попаднали в клетката на собствения си свят, без да се притесняват, защото не можели да видят решетките. Момъкът се почудил дали това наистина е мястото, което ще му донесе това, което търси, но после се сетил, че дори той самият не знаел какво точно търси. Затова се усмихнал и закрачил смело напред.
Джини решил и тук да продължи да помага на хората с познанията си. Намерил една порутена къщурка, в която направо се влюбил, защото била точно до гората и можел спокойно да се разхожда в търсене на билки за чудотворните си отвари.
След като разпитал на чаршията, станало ясно, че собственикът на къщурката отдавна е починал без да остави наследници след себе си. Джини посетил общинарите, които като разбрали, че е знахар, веднага му дали разрешение да се нанесе. Зарадван от приятелското посрещане и благосклонността на хората, той веднага се хванал да ремонтира новия си дом. За по-малко от седмица къщичката от порутена постройка, се превърнала в чист и спретнат дом.
Хората от града не обичали гората. За страшните същества в нея се носели хиляди легенди, от които децата притаявали дъх. Дори на възрастните косите настръхвали при мисълта за грозни вещици и зли таласъми. Джини обаче отдавна не вярвал на подобни истории и воден от любопитството си започнал да изучава тъмните дебри на това природно богатство.
Гората била тъмна и тиха, забравен от цивилизацията райски кът. Тя доставяла на Джини нужното му спокойствие и мир. Тишина и безвремие. Понякога нощем, когато не можел да заспи, той отивал в шубрака и започвал да събира непознати растения, за да ги изследва. Така намерил няколко нови билки. Едни успокоявали нервите, други лекували болка, когато наложиш листата им върху мястото, а трети просто били приятни за следобеден чай. Една приказна нощ, докато Джини се чудел що за растение е поредното му откритие и се взирал в листата му на лунна светлина, в съседния шубрак нещо изпукало. Той вдигнал притеснен глава, но не видял нищо. Огледал се за миг и отново се навел над растението. След минутка обаче нещо отново помръднало там. Той скъсал няколко стръка от растението и се приближил към отсрещния храсталак. Оттам го погледнали две огромни пъстри очи, спря ли се пред неговите за миг, обърнали се и избягали, остравящи след себе си аромата на дъбова кора и гледката на подмятана от вятъра дълга руса коса. Момчето не знаело как да реагира. Не могло да промълви дори и дума. Останал вцепенен от красотата на онези очи няколко минути. Когато се осъзнал, той пъхнал новото растение в торбата си и бавно се отправил към дома. Не виждал нищо по пътя, който вече знаел на изуст. През цялото време мислил за прелестните очи и невероятните коси, които са го гледали притаени в шубрака. Цяла нощ се въртял в леглото, наблюдавайки трепкащите звезди през капандурата. През деня се лутал като муха без глава из къщата, без да успее да свърши нищо полезно. Някъде по обед обаче се сетил за новото растение и решил да го изпробва. Оказало се, че това е страхотна находка. Непознатият храсталак го изкарал от дрямката мигновено. Очите му светнали и в кръвта му се влели непознати сили за живот. Почувствал се по-голям и по-силен, господар на съдбата си. Настроението му се пооправило и той отново започнал да се усмихва на птичките, които весело подскачали покрай него, надявайки се на някое и друго пшеничено зърно. Вечерта, все още под влиянието на новата билка, Джини не можал да заспи. След кратко премисляне на възможностите за губене на време през нощта, той се решил отново да отиде в гората, за да събере още от билката. Но всъщност в сърцето му се таяла тиха надежда, че може би отново ще зърне онези божествени очи, та било то и за един кратък миг.
Така и станало. Докато Джини приклякал от стръг на стръг, за да събира своите билки, до него отново изпукали сухи клони. Той се обърнал и видял до себе си приказна фея, по-красива от всичко, което е виждал. Тя се усмихнала и му подала ръка. Той мигновено я поел и последвал безмълвно съвършеното създание. Жената го завела до една далечна къща на другия край на гората. Направила му знак да влезе, обгърнала врата му с ръце и го целунала нежно. След това го поканила в една малка стаичка с малко легло и печка за дърва. Казала му, че тази вечер ще спи тук, а утре ще си поговорят, целунала го отново по челото, обърнала се и излязла, затваряйки поскърцващата врата зад себе си. Останал без дъх, Джини отново не продумал нищо, а послушно се отпуснал на леглото и заспал. Сутринта, когато се събудил, свещта отдавна вече била изтляла. Тогава момъкът разбрал, че в стаята няма дори прозорци. Поразтрил очите си, които вече привикнали към тъмнината започнали да различават малкото мебели в стаята. Станал и се отправил към вратата, но когато я отворил видял, че зад нея има здрава решетка от ковано желязо, която не можел да помръдне и в най-смелите си мечти. Изплашен той започнал да вика за помощ. Пред него след няколко минутки отчаяни крясъци застнала грозна прегърбена старица, която му се усмихнала и го погалила през решетката по главата. С дрезгав глас тя му казала, че няма никакъв смисъл от виковете му, защото няма кой да го чуе. Разсмяла се гръмко и си тръгнала, оставяйки изплашения младеж сам в тъмното.

PS: А какво ли станало после?;)

За да пишеш приказки, трябва да си щастлив.