lgМъка²

Имало едно време една малка страна на края на света, където всички реки се сливали и всички планини се докосвали, където всички равнини се прегръщали и всички морета се събирали, където времето било една никому ненужна точица, а небето никога не било облачно. Тази прекрасна земя била населявана от милиони добри и красиви феи, които правeли света още по-прекрасен, а страната си още по цъфтяща. Силата на тези приказни същества идвала от едно вълшебно цвете, което се намирало точно в средата на страната – на най-високия връх, в най-дълбокото море, сред най-плодородната планина и под най-ярката звезда. За силата и красотата му се носели легенди векове наред сред цялата земя, но тъй като феите били толкова добри, че никой не можел да им стори зло, никой и не се опитвал да намери цветето.
Един ден обаче, един млад момък, снажен и енергичен силен и своенравен, забравил корените си и не можещ да намери място в дома си, решил да дири щастието. Девет години обикалял той в търсене, отчаян и беден, бос и недохранен, тъжен и загубил смисъла. На десетата година чул той в един хан двама старци, мъдреците на селото, да разказват легенди на внуците и правнуците си. Заслушал се момъкът и чул историята за вълшебното цвете, което карало всяка пролет липите да цъфтят и всяка зима пухкав сняг да се сипе от небето, което изпълвало хората с любов и им дарявало вечно щастие. Чул и за прекрасната страна на края на света. Тогава на лицето му грейнало приказно сияние, очите му светнали и смисълът на живота му го пронизал отново. Той хванал овехтялата си торбичка и тръгнал да дири вълшебното цвете на края на света.
Три години се скитал той и на третата година, в третата нощ, когато луната си била в своята трета фаза, той видял нещо невиждано до сега – слънцето и луната се срещнали и светлината им се целунала на безоблачно небе. Виждал той руменеещата синева на изгрева, а луната още стояла на небосклона, очакваща да поздрави новото слънце. Макар и зима, земята била зелена, дърветата отрупани с плод, а след всяка негова стъпка зад краката му изниквали стотици пъстроцветни цветя. Усмихнал се момъкът, разбрал, че е намерил чудната страна и продължил с бодра крачка напред. Видяла една чудна фея странника и отишла да го посрещне. Той замрял пред красотата й – феерична рокля от лека коприна се развявала от топлия вятър, русите й къдрици галели бялата й кожа, а огромните й сини очи светели по-силно и от палещото обедно слънце!
- Какво дириш тук, пътнико, попитала го тя.
- Щастието си, вълшебна девойкко!
Той разказал премеждията си и споделил, че искал да види вълшебното цвете, да го целуне и да вдъхне от великолепието му. Смилила се тя над страдалната душа на момъка и го завела там, където човешки крак още не е стъпвал. Странникът спрял пред цветето, озарено от лъчите на слънцето. Ситни капки роса го окрасявали с цветовете на дъгата. Той загубил дар слово, коленете му омекнали и под напора на силните емоции, които породило това вълшебство у сърцето му той коленичил пред него, навел се и погалил нежно листата му, вдишал от аромата му и целунал цвета му. тогава той си помислил, че не би могъл да живее нито миг повече без да се любува на величието на тази магия и понечил да откъсне цветето.
Но феята, разбрала намеренията му, нежно докоснала ръката му и той се отдръпнал изплашено, осъзнал, че е бил на ръба да съсипе цялата земя заради собствения си егоизъм. Той пребледнял, разбирайки колко неразумен и безпаметен е бил и започнал да се разкайва с горчиви сълзи. Феята го прегърнала и погалила косите му, а сълзите на разкаянието, които капели по земята, грейвали за миг и потъвали сякаш безвъзвратно изгубени в нея.
- Не е нужно да носиш цветето в ръка, достатъчно е да го носиш в сърцето си, страннико – казала му с мекия си камбанен глас феята, хванала го за ръка и го извела от райската страна.
Днес там, където са падали сълзите на момъка има цяла поляна от вълшебни цветя – същите като онова единствено съкровище, което той някога искал да вземе със себе си. Да, вълшебната поляна е все още там, но само благодарение на съдбата, защото след посещението на момъка градината била отново застрашена…[очаквайте продължение]
PS: Фейджин се казва цялата поредица

Едно време писах приказки за лека нощ:)
Беше забавно, но ги претупвах здраво, защото често бързах от страх, че от отсрещната страна ще заспят докато ги напиша.
Вече няколко пъти гледам по нещо от някоя от частите на филм правен по 1001 нощ. Всеки път ме провокира да пиша, но нито един път не ми даде идея затова. Сега обаче измислих какво да открадна:) По същество крада само схема на писане, не и самите сюжети, така че всъщност нищо не съм откраднал – математическите формули не подлежат на патентоване;)
Надявам се, че писането ще потръгне и ако наистина е така тук ще изникват приказки през няколко дена. Надявам се, че ще се получи интересно. Ще се радвам на вашите коментари – негативни или положителни, с конкретни критики или обобщения – те определено ще ми помогнат да правя всяка следваща приказка по-интригуваща и забавна от останалите. Смятам още сега да публикувам онази първа приказка, която написах оно време и леко преработих днес, а до два дни очаквайте продължението:)
Приятно четене!

Аз май останах последен в писането, но в последно време не ми остава много време да дишам… И това ще мине… Както и да е…Време е и аз да си кажа:
ДА НИ Е ЧЕСТИТА ПОБЕДАТА НАД МОНОПОЛА, ПОБЕДАТА НА ЗДРАВИЯ РАЗУМ, ПОБЕДАТА НА СВОБОДАТА И ДЕМОКРАЦИЯТА!
В сряда ЕП гласува против софтуерните патенти, както може би почти всички вече знаете, при това с огромно мнозинство – нещо, което не вярвам да се е случвало досега. Явно има Бог и той е европеец;)
Да сме живи и здрави!
НаздравИ;):))))))

Кой каквото заслужил – за някои шампанско и сълзи, за други – работа и сън. Снощи изкарах тиха и спокойна нощна смяна. Нямаше почти никаква работа. Отврат. Така времето минава бавно и трудно и е не по-малко изморително от цял ден търчене. След работа автобуса ни не дойде и стана една… Оправихме се де с помощта на Велизар, с когото сега се запознах и който ни спаси така да се каже:) Благодаря му и силно се надявам, че не сме му объркали графика… Днес пак ме чака нощна и то отвратително тежка, но не се оплаквам. Мисля, че ще се справя:) Въпросът е как утре сутрин след смяната ще успея да отида на кафе… Ама ще се мобилизирам здраво:) После ще спя цял ден и следобед пак имам среща за кафе.. аве имаше и трета, а и до съда трябва да ида… Днес поста няма да е интересен – само се оплаквам, както винаги, ама какво да се прави, докато свикна ще е така, а и докато вляза в график, защото сега след две нощни почивам един ден, което си е ужас – реално спя цял ден и после пак на работа. И нататък не е донаправен графика, за да си отдъхна, че няма да е вечно така… Ама и така да е, пак ще си трая, защото отсега нататък все ще съм прецакан още дълги години, така че трябва да се свиква:)
Слушам сега Family Portrait на Pink – Поздрав за всички, които я разбират!

Преди вече два дни имах рожден ден:) Една година блогър:) Видях го ден преди да дойде съвсем случайно, но за нещастие започнах бач на рождения си ден и не ми останаха сили да напиша този пост…
Смятах и торта да лепвам тука, ама в някой друг пост на патерици ще почерпя виртуално:) Сега не ми се рови из чичко гугле:)
Написах много неща, които на дали съм искал да напиша, написах много неща, които исках да напиша, написах много неща, които другите не искаха да пиша, и такива, които другите не искаха да четат, но съм изтрил точно един пост и едно изречение за тази година и си мисля, че това показва, че съм се справил добре със задачата. Надявам се…
Да съм жив и здрав и още десет пъти по толкова:)
Абе да мина аз първите седем, пък нататък лесно…;)

Реших да не зачеквам темата за всяка партия по отделно, както смятах отначало, а да обобщя. Знам, знам, обобщаването е грешен подход, но в случая е възможно, тъй като по не малко параграфи партиите имат допирни точки и изключително близки позиции. Което ме навежда на мисълта, че няма да излъжа, ако подходя така.
Така. Реших да зачета предизборните програми и останах изключително разочарован. За мен една партийна програма служи за запознаване на народа с:
1. Целите, които си поставя партията
2. Как възнамерява да ги изпълни
3. За какъв срок от време
Целите от своя страна трябва да отговарят на следните критерии:
1. Да са в полза на народа
2. Да са изпълними
В програмите, които прочетох намерих само цели. Бегло беше загатнато как биха се изпълнили, а за срокове не искам да говоря. Целите отговаряха на първия критерий, но не отговаряха на втория. Местата, където пишеше, как биха изпълнили целите си, по-добре да ги бяха пропуснали, защото плашеха.
Като обощение исках да кажа, че програмите бяха абсолютно несъстоятелни и неинформативни, в голямата си част празни приказки, а в останалата лъжи. Прах в очите. Приятели и познати, твърдят, че съм луд да ги чета и че няма смисъл, защото те винаги са точно това и не бих могъл да се насоча за кого да гласувам от програмите. Трябвало така едва ли не каквото ми е легнало на душичката…
Сега се сетих лафчето – Програмите им са достатъчно трудни за изпълнение, за да не се и опитат да ги изпълнят.
Тогава защо въобще ги пишат?
Защото всички очакват от програмата, тя да бъде неизпълнима. Ето защо. За познатите ми беше толкова естествено една програма да е безсмислена, че няма накъде повече! ОТНОВО НИЕ СМЕ ВИНОВНИ! ВИНОВНИ СМЕ, ЧЕ ПРИЕМАМЕ ГРУБОТО ОТНОШЕНИЕ СПРЯМО НАС КАТО НОРМАЛНО И ЕСТЕСТВЕНО! ВИНОВНИ СМЕ, ЧЕ СИ ТРАЕМ!
Аз НЕ намерих алтернатива да гласувам! Няма за кого! Никой не ми предложи нищо разумно, нищо, което да ме грабне, което да си кажа, ей това го могат, ей това ще стане и ще е супер да го направят, дайте да го направим заедно! НЕ! Няма такива. Всички само се надуват! Всички плямпат глупости, обещават странни работи или нищо не обещават, но да обещае разумното един пич не се е сетил!
И сеа кво? Да се метна на някой на врата, само за да поема отговорността за неговите дела, защото „е модерно“, както плямпат по телевизията? Или пък да не се мятам на никого и после да ми натякват, че тогава съм нямал право да се оплаквам? Или пък да се гръмна в знак на протест пред народното събрание?
Правете каквото искате – все ще сбъркате. Защото просто няма качествена алтернатива – така че каквото и да решите, аз няма да ви опреквам, но едно искам да заявя много твърдо:
Жал ми е! Жал ми е за това, че така ни подценяват нашите съграждани. Жал ми е, че никой не смята, че заслужаваме една реално добра алтернатива, че заслужаваме поне една вярна дума и една крачка напред, а не както сега: „Време е да решим дали българия да върви към дъното или да лети към него“…
Надявам се един ден да се появи някой, който да окаже смазваща конкуренция на сегашния елит и да поведе нещата малко в светла посока, надявам се, че следващите избори ще мога да отида с гордо вдигната глава и да кажа: Знам, че сега вървя към урната за доброто на България, знам, че сега избирам хора, а не богове, че избирам крачката напред и мисълта за всички ни, а не стъпка в страни и мисълта за джоба… на някого…
Надявам се…

Малко след като реших да напиша този пост, гледах новините(Поста го пиша със закъснение).Във въпросните новини съобщиха, че служителя на БДЖ, който направил гладна стачка, поради неизплатени заплати е влязал в болница, поради което логично е прекратил и стачката. Ние много често обичаме да псуваме държавата, политиците, народното събрание, министерски съвет(все хубави сгради с лоши хора) и така нататък. Аз съм от групата на доволно нареждащите. Този път обаче ще мина от другата страна и ще наредя народа, народа от който съм част и по някога се срамувам да съм част от него!!!
Човекът влезе в болница, не защото ни е шибана държавата, а заради собствените си колеги! СРАМУВАЙТЕ СЕ! Вие сте виновни, този човек да не получи заплата! Вие сте виновни вашият колега да е в болница! Вие сте виновни и за всичко, което е преживяло и преживява семейството му! Срамувайте се!
Какво ме кара да говоря така ли? Ами наложи ми се да пътувам до София за кратко. На отиване се метнах естествено в последния момент на влака, пъхнах се в кушета и поисках легло. Човекът учтиво ми каза кабинката, леглото, поиска ми фамилията, записа ме в тетрадката, обеща да ми върне билетчето сутринта, прибра парите и ми пожела лека нощ. Тъй де исках да кажа, че всичко си беше наред. Навръщане отивам да си заверя билета, но се оказа, че вече съм закъснял за запазени места и трябва на място, както и на отиване да си взема кушетче. Един служител, предполагам машинист, учтиво ми обясни къде да си заверя билета и какво да направя(за което му благодаря, щото нямаше да се сетя за тая дупчица, която ми посочи). Качвам се 20мин преди началото на полета;). Пича, който трябва да ми даде кушет тъкмо излизаше от влака и каза да изчакам. Върна се. Цитирам:
- Кушет ли искаш?
- Да.
- 4та кабина, мисля, че средното беше свободно. Ще видиш.
- Благодаря Ви.
- 4лв струва при мен.
- О, извинете, съвсем изключих.
Подадох парите. Всичко изглежда наред нали? Да, ама не! Не бях записан абсолютно никъде. Това, че ми прибра билета нищо не означава, защото спокойно може да го изхвърли като слезем от влака. Реално тези пари влязоха в неговия джоб, защото не се отчетоха никъде.
Следваща сцена. Българка и германка. Искат обаче сами в кабината. Той беше заел първа кабина и каза, че ще им я отстъпи обаче трябва да си платят лично. Не знам колко пари им прибра, но те казаха, че с удоволствие ще си платят. А ако трябва да сме точни имаше едно абсолютно празно купе, което можеха да наемат цялото и да платят за 6те легла на БДЖ като толкова искат да са сами. Той обаче им каза, че няма такава и ги вътри. А имаше. Човека най-нагло си я заключи.
Трета сцена. Някакво момиче се зарибяваше с него. Сигурно нямаше пари. Не знам и не стигнах до развръзката, затова няма да коментирам. Може просто да са си лафили хората.
Сметката до тук. Приемаме, че той краде само по две легла на пътуване – 8лв. Приемаме, че се краде само в половината от нощните влакове София-Варна – 2. Това прави 16лв на ден. Това прави 480лв на месец. 5760 на година, ако съм сметнал правилно. Тези пари мисля, че щяха да стигнат за изплащането на заплатите на човека, който сега е в болница. Всъщност съм абсолютно сигурен в това!
А тъжното е, че сто процента се краде много повече! Да не говорим, че това е само една компания, а останалите държавни компании? А частните? Защото да крадеш от частник също е нередно! Ама той ме експлоатира! Ами ти що се даваш? А и ако не крадеш дали няма шефа да има по-голяма възможност да ти увеличи заплатата? Ама откъде да знаеш, ти нали не си спирал да крадеш?!?!?!
Срам ме е!
И да се върнем на темата за политиката, защото бях обещал.
Как очакваме нашите политици да не крадат, когато те са НАШИТЕ политици и са от НАШИЯ народ и са с НАШЕТО възпитание?! НИЕ КРАДЕМ и те крадат! НИЕ НЕ РАБОТИМ и те не работят! Затова си траем и кротуваме, защото НИЕ СМЕ ВИНОВНИ!

Време е за избори. Време е България отново да реши дали ще върви към дъното или ще лети към него. Този пост е само една увертюра към кратка серия от постове свързани с разочарованието от програмите на различните партии, от нелоялната агитационна кампания(за радост съм видял само откъси от нея), свързани с наболели проблеми на българското общество, на ЕС и на света в неговата цялост, естествено искривени от моите лични идеи и разбирания, желания и стремежи, надежди и … разбрахме се:) Надявам се, че това ще е една интересна серия от писания, много различна от последните ми постове тук, надявам се, че ще е не само интересна, но и полезна:) До скоро!

Па! Ванката се завръща! Брррр страшно ли ви стана:)
Първо, че има агенти тука, дето не се обаждат, че четат;)
Второ гледам разни интересни блогове, които са си ме отбелязали, та рекох да не смущавам хората и да ги карам да се чувстват в нелегалност! Блога отново става смешно-глупашко-прочувствено-идиотски както преди и е отворен за всеки, който не го е страх да надзърне в Тъмната страна на силата! Ентъъър.
Тъй де, това последното беше модерният вариант на „Аз казах!“
Смятам дори малко по малко да се завърна към четенето на блогове… и пърл… уххх…:)
Личните постове може и да си вървят – това да не ви смущава… А сигурно ще направя едно тайно блогче, където ще ги пренеса… ще видим:)
Е, туй беше новинката:) Сега отивам да гушна камилката;)

Виж: http://wankata.blogspot.com/2005/05/blog-post_02.html

§2 За липса на:
2.1 алкохол наказанието е черпене;)
2.2 любов наказанието е секс(ако помислите малко ще ви стане тъжно)
2.3 Ванката… Иххх ми то… КЕФЕЦ:)

Тъй де. Този блог стана полуличен – първата част от постовете тъй като гледам ще са изцепки и простотии като например: May the horse be under U – средновековно лафче
после идват разнежените изпълнения:)
Еххх, либоф, либоф, както казваше една приятелка иронично… Ний ква я мислехме, а тя ква стана… Не бе, не това, просто виното ми свършва и съм леко затормозен… И такива ми ти работи.
Имало едно време една мисъл, която постоянно глождела хората. Те я убивали, а тя отново се съживявала и ги блъскала с още по-голяма сила. Ставала все по-мощна и по-мощна и водела или до изперкване или до суицид… тъй де… та тази мисъл един ден не могла да се пребори с един субект. Биела го по главата, биела го пък той не вдявал – нито се депресирал, нито абе нищо му нямало на човека. Чудела се тя какъв е проблема, маела се дрън дрън чи пляс и накрая какво се оказало… Ванката… Напил се и пуснал IPtables дето restrict-ват всичко, що не го кефи и пей сърце. Човека като китайската стена станал:) Е, вярно, Веско твърди, че тя в крайна сметка не помогнала, но поне е атрактивна, пък и от космоса се вижда… их, възгордях се….
Тъй де просто нямам какво да правя и пиша глупости… Големи глупости, ама и вие като искате да ме четете… аз нямам намерение;):)))) Живи здрави айде наздраве!