lgМъка²

Днес отново вали сняг. На пресекулки. Мъъничко по-бяло е отпреди, но по-важното е, че не е по-малко бяло.

Завесите, разбира се са дръпнати. Всяка сутрин само се надниква, за да се уверя, че светът си е още на мястото и отново потъвам в моя си микрокосмос. Откакто обаче онзи свят, дето все си е там, е толкова бял и чист, се чувствам по-добре. Завесите вече са по-рядко дръпнати, а прозореца се отваря редовно, като заставам отегчен и умрен на границата между мен и реалността, отварям уста, събирам сили и вдишвам дълбоко от кристализиращия въздух. Лека приятна болка се прокарва през гърлото ми и гъделичка дробовете ми. Чувствам се жив. Очите оглеждат белотата и пропускат всички онези сенчести места, които бялата магия сипеща се от небето не е успяла да докосне и оживи в този мъртав сезон, мъртъв свят на мъртви бездушни очи. Но това няма значение, защото небето казва: „И тук може да е чисто! И тук може да има надежда! И тук може!“ А аз вярвам на небето. Защото то говори с действия, а не действа с приказки. Не, че приказките са лошо нещо, аз самият само това мога…

Когато дробовете са наситят, а очите се нагледат, прозорецът се затваря и очите отново потъват в тъмата и сивотата на цветния екран.

Днес ми се искаше да се завлека до университета. Легнах си относително късно за новия ми режим. Беше един. Преди да легна отново отворих прозореца. Хората бяха осветили къщите си с всевъзможни лампички и красоти. Огледах моя прозорец. А, там нещичко блести?! А, успокоих се. Било отблясъка от уличната лампа, намираща се на 7-8метра. Светът си е на мястото. Лягам си. Сутринта станах навреме, но реших, че ми е хубаво и топличко, а вън отново се сипе белия сняг, ама на шаро хич не му се мърда.

Но да се ненадяваш. Шаро бе обхванат днес на обяд от странна болест. Птичи грип ли е, пичи грип ли е, не го знам, но Шаро отвори прозореца и се наслаждаваше както винаги на границата на собственото си Аз на бялата магия и изведнъж реши, че ще започне сухи тренировки. Време е шаро да заякне и да започне отново да тича. Това обаче не е лесна задача. Шаро отдавна не е правил глупости. А в това време, за да започне да тича из паркове и градинки ще трябва много добре да е укрепнал. Но нали трябва да се почне! Шаро остави прозореца широко отворен и започна със загрявки разтегалки, лицеви опори, коремни преси, подскоци, тичане на място с високо вдигнати колене и естествено стъпваше на пръсти, за да не дойде съседа с лопатата за ринене на сняг и да го изрине барабар с куфарите:)
Реши, че ще прави всеки ден сухи тренировки и когато се почувства отново здрав и силен както преди, ще започне да тича по един километър – до входа на парка и обратно:). Не, че шаро не може по 7, той го е доказвал неведнъж, ама ще се разболее и после и един няма да може. Шаро сега докато пише/умно куче се извъди/ продължава да е на отворен прозорец и това му прави огромен кеф и го гъделичка по опашката:)
След като Шаро тича по един колеметър около седмица ще започне и повече докато не стане отново старият бегач на дълги разстояния.
Шаро обаче се намръщи, защото се сети, че няма маратонки за тичане. И понеже никога не се знае кога ще свършат парите, Шаро реши, че ще кара на сухи тренировки, докато не започне работа. Тогава шаро ще си купи маратонки за 10евро и ще тичка и ще припка точно както един Шаро заслужава!

Из дневника на Шаро – Кутрето/Всички прилики с действителни лица от българската мафия са случайни/

Поздрави, Шаро!

Искам да се извиня на всички, които не говорят немски! Искам и да се извиня на всички, които говорят немски, защото реално майтапът е предназначен за тези, които не говорят немски, ама пусто опустяло на немски е, а повечето от вас, които говорят немски трудно ще схванат майтапа… Както и да е. Значи това е един диалог между един сисадмин, който говори на кьолнски диалект и един човек, който не говори ни кьолнски ни сисадмински и използва стандартни заучени фрази. Няма смисъл да превеждам, защото майтапът е в езика, а не в смисъла:
-Ich han dis Woch e Update gemacht un de Firewall getunnelt.
/Ich habe diese Woche ein Update gemacht und die Firewall getunnelt./
- Jeck verzäll!/Ausruf des Erstaunens/
- Do hät sich dä Apache Webserver vum Provider doch glatt ene Wurm engefangel
/Da hat sich der Apache Webserver vom Provider doch tatsächlich einen Wurm eingefangen!/
- Do bes jeck!/Ausruf grösseres Erstaunens, keine persönliche Beleidigung/
- Jp, wann ich et der sage! Do hät dä Wurm noh enem Memory Overflow ene Vore Dump usgelüs, weil ene Handshakingfähler opgetrodden es.
/Da hat der Wurm nach einem Memory Overflow einen Core Dump ausgelöst, weil ein Handshaknigfehler aufgetreten ist./
- Leck mich en der Täsch/Ausruf höchsten Erstaunens/
- Doch, wann ich et der sagen!
/Doch, wenn ich es dir sage!/
- Em Levve nit!/Ausdruck von Ungläubigkeit/
- Wie ich dann e Backup maache wollt, hatt ich ene Buffer Underrun, CD em Aasch!
/Als ich dann ein Backup machen wollte, hatte ich einen Buffer Underrun, CD völlig unbrauchbar/
- Et kütt wie et kütt!/Ausdruck einer fatalistischen Einstellung/
- Das alles kom bloß durch en Hääd Bugs em OpenSSL. Do han ich mich natörlich gefrog: patche oder bugfixe?
/Das alles kam nur durch eine Reihe von Bugs im OpenSSL. Da habe ich mich natürlich gefragt: patschen oder bugfixen?/
- Die eine sagen esu, die andere sagen esu./Ausdruck von Unbestimmtheit/

Яко, а?!

Краят на декември. Сняг. Коледата винаги трябва да е снежна, нали? Иначе не е коледа, не е истинска. Не е толкова чиста. А тази бяла пелена, покрила цялата мръсотия на света, искряща дори на оскъдната нощна светлина на луната, кара душите ни да се отпуснат, а сърцата ни да забият, та барем малко ни стоплят и предпазят от кристализиращият въздух. Да, трябва да е снежно. Такова и беше. Три дни не беше спирало да вали. Големи пухкави снежинки се трупаха една върху друга и се сгушваха заедно, сякаш опитвайки се да се стоплят. Хората стояха зад прозорците си и усмихнато наблюдаваха приказката, която се сипеше из зад каменните стени, подгрявани от бумтящите стари печки с дърва, чиито пламъчета се закачаха по тавана и стените, докато влюбените стояха прегърнати и си шепнеха на ушенце, зареяни в мечтите на игривите пламъци. Децата подскачаха по меките персийски килими и се боричкаха с ръчно тъканите от бабите им шарени възглавнички. Бабите плетяха половери и гледаха колкото строго, толкова и умилно своите внучета из под големите си очила, докато дядовците, зачетени в сутршния вестник само от време навреме хвърляха по някой замислен поглед през прозореца цъкайки неодобряващо срещу упорито неспиращия сняг, който беше принудил всички разумни хора да си стоят вкъщи. Родителите пък бяха доволни. Спяха до късно, наслаждавайки се на отпуските си. Мотаеха се покрай родителите си и децата си бавно и протяжно, вечер сядаха на по ракийка и спокойно си хапваха салатката, обсъждайки ежедневните неща. Снегът. А има ли достатъчно дърва в печката? Щели да съкращават още 300 души във фабриката. Магазинът хич не върви. Този проклет сняг всичко замрази.Тежка зима ще е. И такива неща. А децата продължаваха да скачат, да викат, да се боричкат, да лепят зачервените си нослета по заскрежените прозорци и да се опитват да преброят снежинките.
Това беше един наистина бял месец. А това, което прочетохме с вас беше ежедневието във почти всеки дом. Отначало романтично, после някак стягащо душата на запречените в къщите си хора, но при всички положения тихо и спокойно. Всички имаха усещането, че времето почти е спряло и само лекичко се плъзга като разтопена снежинка, но вмомента нищо неможеше да се разтопи, така че си беше спряло. Е, почти всички усещаха наближаващата коледа.
Но улиците на града не бяха съвсем пусти. Освен ветровете, които се гонеха побеснели от скука между къщи, блокове и магазини, тук таме се мяркаха бързащи хора, със заскрежени бради и зачервени очи, опаковани в кожени ръкавици ръце, които потичваха внимателно, страхувайки се от лукавия лед, към къщи, където ги чакаха куп хора и най-важното горяща печка и вкусни гозби.
Но докато се оглеждах внимателно, за да опиша какво донесе този сняг на градския микрокосмос, забелязах един човек, който не беше като другите. Имаше стара шапка, топло палто, нямаше ръкавици и затова бе пъхнал ръцете си в джобовете. От невъзпитания вятър го пазеше стар ръчно плетен шал, който оставяше само очите му незакрити. Вгледах се в тях. Бяха някъде далеч от тази иначе пуста улица. Господинът ми направи впечатление защото не бързаше. Сякаш се бореше безцелно със студа и снега и просто се луташе из малките криволички. Бързо се пъхнах на топло в мозъка му, за да се огледам в мислите му.
„Три години вече се минаха. Три безкрайно дълги години без въздух. Непозната страна. Непознати лица. Ненормални привички. Три години вече се скитам по същите тези улици. Три години оглеждам олющените фасади и бледите физиономии. Три години се взирам в празните погледи и лъскавите витрини. Знам всяко паве наизуст. Три години се мъча да направя този град дом, но не мога. Три коледи се минаха. Три нови години се празнуваха. Аз гледах цветните зари, които се отразяваха в празните ми очи, от които всеки път се изтръгваше само по една сълза. Гореща като ада, която бавно се спускаше по бузата ми. Много бавно, сякаш искаща да не забравя никога тази болка, закачаше устните ми, за да ми напомни отколко време не са докосвали други и падаше мъртва на стария ми пуловер. И сега пак се скитам бездомен по посипаните от нищо неподозиращия сняг улици. Да, имам си дом. Малко апартаментче, стари, но пък стилни мебели. Печка, която обаче рядко паля, защото дървата са малко. Но все пак е дом. Жилище. Домът е нейде далече. Дори вече не помня как изглежда. Не съм сигурен и дали наистина е било дом или просто е било поредното обитание… „
Стана ми тъжно, малко се изплаших от тези мисли, неподхождащи на коледното ми настроение, стрелнах се през очите му, яхнах Вятърко и полетях през улицата далеч от самотният странник, оставящ временните си следи по снега. За миг се стрелнах покрай едно малко момиченце, свито под старо стълбище на някога хубава къща. Скочих от Вятърко и се приближих до детето. Беше невероятно красиво русо момиченце със светло сини очи, които топяха снега. Плачеше. Сълзите му палеха бялата пелена на земята и потъваха дълбоко в нея. Караха очите му да изглеждат по-големи, а синьото в тях още по-синьо. Дрехите му бяха тънки и изпокъсани. Зачервентие му ръчички трепереха и колкото и да ги търкаше си оставаха студени и болезнени. Какво ли му се е случило?
- Малката, какво правиш тук? – чух аз глас и се обърнах. Изгубеният господин ме беше настигнал.
Момичеценто погледна господина малко смутено и подсмръкна.
- Добре ли си, мъничето ми, какво правиш навън в този зверски студ? – попита отново той и подаде ръка на детето.
- Нямам къде да отида. – изхлипа тя и още един бисер се отрони от окото й.
- Какво се е случило?
- Нямам мама, нито татко. В домът за деца вече нямаше място и аз останах навън. Никой не ме иска защото съм мръсна и грозна и не мога да работя нищо.
- Глупости, мъничето ми, ела, ела с мен. Аз също съм сам, но пък имам малко апартаментче. Не е много топло, но поне не духа, а и вчера купих едни вкусотии за коледа, трябва само да ги сготвим! Искаш ли да ми помогнеш? Вие жените сте магьосници в това отношение, дори никога да не сте го правили пак се справяте по-добре от нас!
Момиченцето го погледна с недоумение. Никой досега не я беше заговарял, камо ли да й предлага дом. Беше я малко страх, но студът, брулещ от толкова време лицето й отново й напомни, че всичко е по-добре от това и тя бавно и недоверчиво му подаде ръка.
В същият момент насреща се зададе друг господин. Явно богат човек. Имаше изискано бомбе хубав балтон и бастун с гравирана сребърна дръжка. Той видя двамата странници и се запъти към тях.
- Какво правите навън в този студ? И това момиченце, та то ще замръзне в тези дрехи!
- Намерих я, учтиви господине. Тъкмо я водя вкъщи да се стопли и да хапнем.
- Ами вие и вие не изглеждате много стоплен. Хайде, елате при мен. Жена ми и помощницата вече са сготвили. Оттук го надушвам. Имаме и три стаи за гости, ще можете да се наспите после. Поне на коледа можем да отворим вратите на крепостите си.
- Няма нужда, господине, вкъщи също не е лошо.
- Хайде сега не бъдете упорит като… Но аз Ви познавам!
Двамата мъже се вгледаха в очите си. Богатият непознат свали шапката си, а странникът придърпа шала си надолу. Очите му се разшириха.
- Приятелю!
- Хей, друже, какво правиш тук!
Приятелю!… – Странникът се разплака от умиление. Това беше най-добрият му приятел от ученическите години. Оттогава не се бяха виждали, след време бяха спрели да си пишат и писма, защото смениха адресите си и изгубиха дирите си. Те бяха като братя и макар че не се бяха виждали години, често мислеха един за друг и въздишаха тежко…
- Хехе, още ли не искаш да споделиш трапезата ми. Та това е и твоят дом там! Ако знаеш само за кого се ожених…
- Разказвай, разказвай! – подкани го странникът, като се запъти след него, стискащ силно ръката на малкото момиченце, което гледаше двамата мъже с големите си очи и се чудеше да плаче ли да се смее ли или просто да избяга.
- Ела, ела, искам да те запозная с децата си! – Продължаваше разпалено да подканва богатият господин.
- Какъв чудесен ден е днес, стари друже!
- Чудеса стават, мили мой! Чудеса стават…- отвърна уж непознатият и продължи с още по-бодра крачка към Домът, домът на всички тях.
Защото там бяха сърцата им. Там бяха и усмивките им.
Ами момиченцето?
Неговото сърце също принадлежеше там, защото то за първи път трепна, когато видя непознатият, който й подаде ръка. Добротата докосва. Усмивката топли.
Вратите на голямата къща се разтвориха и приеха новите гости, които стъпиха в своя дом, вдишващи дълбоко ароматния въздух, носещ уханието на печено и пушека на голяма камина.
- Е, хайде, хайде, настанявайте се и ВЕСЕЛА КОЛЕДА НА ВСИЧКИ!

Ето я и моята коледна приказка. За всички онези, които смятат, че коледните приказки трябва да са весели, а не тъжни като тази, искам да ВЪЗРАЗЯ, че приказката ми е тъжна. Това е приказка за добри приятели, за истинския дом, любовта, добротата и красотата на света, защото чудеса стават. Това е приказка, която показва, че никога няма само добро и само лошо, но доброто винаги казва последната дума. Това е приказка, която твърди, че чудеса стават! И ако това не е щастливо и весело и не ви кара да се чувствате по-истински, значи или нещо в мен или нещо във вас е сбъркано, но определено някъде не е наред… Познавайки се добре, ще да е в мен…

Искам също да подчертая, че това не е просто приказка, а един скромен коледен подарък за една моя приятелка. Имена няма да казвам, защото тя си знае и без това:)
Да си ми жива и здрава и да се усмихваш повечко, ей!
Ей, последното важи за всички вас! Е, хайде, хайде, настанявайте се и ВЕСЕЛА КОЛЕДА!!!:)

Обичам Ви!/Само ако не сте немци!/

Чувам мислите ви и те ми шептят, че е крайно време вече да напиша нещо тук, защото ви писна да отваряте и да виждате все същата тъпа очилата физиономия на не знам си кой нигерски обратеняк. Затова реших, слушайки мислите ви, да кажа моите:) Та да сме всичките доволно. Крайно време си беше, съгласен съм. Хенде хох и аре хоп:

Малееее, ама аз откога не съм писал за себе си тук… УЖАС! Трябва цял роман да напиша за това време… Аве за Николаус кво да ви кажа. Професора ми по политическа теория на никул ден беше подготвил темата за Макиавели ако не се лъжа, който обаче тогава имаше имен ден;)И след като започна изведнъж щрак, слайда се сменя и виждаш дядо коледа и някви други снимки. ПА! Човека обяснява, че ще си позволи 3минутно/стана 10/ отклонение и ще почете въпросния николаус на немски и ще разкаже историята на празника. Разказа, че въпросният празник всъщност е смесица от двама души. Двама николаевци, единия турчин другия не го помня какъв, от чиито дела всъщност се изгражда образа на един светец. След това започна да разказва за себе си.:(без кавички щото аз малко наизуст) Аз въобще не обичах Николаус! За мен като дете беше много тежко/Немците имат обичай, на Никулден идва Николаус в къщата и пита децата:“Вие добри ли бяхте през годината“. Ако са били добри, получават сладки работи, шоколадчета и т.н., ако не – шамар/бой(според настроението на родителя;)). Това е варианта на професора. Аз знам друг, че трябва да си почистят обувките и да ги оставят навън и Николаус вечер минава и им остава или шоколадче или пръчка, според зависи…/Та беше ми много трудно. Майка ми беше добра жена. Беше член на SPD/Социалистическата партия на германия/, пееше в хор, работеше. И поради тези причини вкъщи Николаус се празнуваше три пъти. Един път с хора, където аз бивах питан Ти добро дете ли беше и ме биеха, един път заради еди какво си/не можах да го разбера тогава/ и пак ме пребиваха и един път заради семейния празник и пак ме биеха. Така се научих да бъда добро дете…
След като залата вече отдавна беше излязла от стаписването си и бавно но сигурно със зачервени лица и разкривени от истеричен смях физиономии бавно се свличаше под скамейките, той изчака малко да се успокоим и продължи нататък, за да може тотално да ни срине чак в подземията на хитлеристкия Hörsaalgebäude. Някой в началото още на първата снимка възрази, че това не е Николаус а дядо Коледа и професора каза, че ще стигне и до там и както обеща обясни за николаус след това за дядо коледа. Шапката на дядо коледа идвала от мита за цар Минос/май тъй се казваше, аз не ги обичам тея митове много/, който получил наказание от боговете магарешки уши и за да ги скрие поръчал да му направят шапка, в която да може да ги пъхне. Оттам идва и толкова известната шапка на дядо коледа. Останалото пък идва от еди кой си бишоф/ммммм свещеник най-грубо казано, не мога да се сетя точната дума, нещо по-високопоставено беше…/ и така се създава образа на дядо коледа. Но откъде идва това, че в Германия и въобще в западния свят дядо коледа и св. Николай изглеждат по един и същи начин и са се преплели като образи. ОТ КОКА КОЛА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Тогава всички изтръпнахме за секунда след което почнахме да се хилим отново:)
Това било рекламна политика. Пичовете от кока кола искали да направят реклама, която да обхваща цялото коледно време – от началото на декември/Никулден/ до коледа, нова година, но не можели сто реклами да направят, трябвало да бъде една обобщаваща, поради което направили и този събирателен образ на св. НИколай и дядо Коледа, който от реклама се превърнал в обществена традиция. Но от тук нататък вече става страшно. Залата се държеше едвам едвам за брадички на масичките
ХЕХЕ хвала на Български пощи! Получих си единият от двата пакета с речници за точно десет дни!/Отне две седмици на един пакет да стигне от Берлин до тук!/. Другият явно след коледа:)Яко.. Та докъде бях?
и просто още една дума от професора беше достатъчно да се тупне долу на масата и да започна да рита и да се превива… И той направо ни разби.
Шейната с елените отново е измислица на Кока Кола. На английски се казва The red nose rendeer?. Демек червеноносият елен. Откъде идва този червен нос? Ами това идвало от скандинавската митология и езически свещенодействия. Каква била далаверата. Значи пичовете от рекламния отдел са някви изроди пълни. Когато въпросните северноевропейски шамани правели някви си работи и се друса ли с халюциногенни гъби. Логично в урината им имало също наркотични вещества и имало обичай шамана да се изпикае в един съд, който обикаля цялото село и всеки си пийва от него и се надрусва. Случвало се понякога, че и елените се докопвали и почвали да правят странни работи и т.н. И оттам идва мотивът за червения нос – напушени елени и нищо повече. Ето това бил значи нашият съкровен семеен празник – рекламна политика на един гигант.
Това с надрусаните елени наистина ни побърка, просто трябва да видите реакцията на цялата зала. И като цъкна отново бутона на компа и мина на следващия слайд – Макиавели, цялата зала ръкопляска буйно две минути! Велико беше, няма такъв професор!
Жив и здрав, драги ми Лайдхолд, колкото и да си чепат, си готян пич! Весели празници!
Аз естествено не мога да нося никаква отговорност за това до колко е вярна информацията, но да се посмеете поне можете, жалко, че нямаше как да го снимам това да го покажа на света, защото тогава вече щяхте да умрете от смях наистина…
А иначе, аз да се похваля, че вече имам още една магнитна карта – от библиотеката. Тя не е магнитна де, с баркод е, ама аз всички ги водя магнитни, щото всички спомагат за по-малкото общуване между хората и повечкото програмно осигуряване на тази и онази машина…
Запознах се малко насила с една българка и един немец. Те ми се похвалиха, че в скандинавистката библиотека/има малки специализирани библиотеки из унито/ немеца влязал 3ти семестър за първи път, а тя 5ти. И двамата бяха горди, че още не са посещавали голямата университетска библиотека, за която говоря аз. Аз преполових първи семестър и още не съм влизал в скандинавистката, но смятам да го направя втория;)
Поръчах си книжка и в четвъртък си я взех. Покана за социология. Калоян ми я препоръча във връзка с една тема, която ме развълнува. Не знам дали тя ще ми помогне да я разработя, ама като я прочета ще си проличи. Засега са общи приказки. Темата ще излезе в Politica. Мисля, че около нова година ще успея да я подготвя. Съжалявам за забавянето, но в библиотеката имах малко проблеми докато си получа картата и после книгата я чаках два дни – немска му работа…
Иначе си купих още някои скриптове и глупости по лекциите да мога да си изкарам една ползотворна ваканция. А още колко имам да чета и купувам… Хич и не ми се мисли…
Чудеса стават, ама бавно и трудно. Да видим…
Бабата дето ми е хазяйка ми ходи по нервите.
Коледа ще я празнувам сам. След малко ще ида до магазина да си купя краставички и доматки и ще си направя шопска салатка вечерта, ще си отворя вече изстудяващата се Сливенска Перла и ще си направя хипер празник. Ако остане половин бутилка може да я допия на нова година. Ще си проличи утре:)
А сега за закуска… то ще стане обяд де, смятам да си направя едно специалитетче на баба, дето се прави хипер лесно, хипер бързо, много е вкусно и вредно, щото се пържи такова и аве златна работа. Ще си изям пръстите:))))))))
Пускам дъгла коса.
Мразя Германия. Живея ден за ден и никога не знам какво ще стане дори след час. Настроенията, както и нещата, които правя се сменят мигновено и често. Може да остана тук до края, може и скоро да ви пиша от България. Ни нам.
Кво друго за мен. Сънувам кошмари. Единият от двата ми отне всичко, което съм постигнал и каза, че нищо от това, което искам няма да го постигна във всички планове. Направо само дето не ме уби/това според един съновник./ Другият пък ми донесе богатство на висока цена, разчистване на сметки и много трудности и пречки. Аз се забавлявам. Не ми слете, че вярвам на съновници, но си е забавно.
Поздрав с Луис Армстрон и Какъв прекрасен свят. Току що се пусна. Нека и с тази песен ви оставя на спокойствие и ви пожелая да виждате света все така, както го вижда Сачмо в тази вечна песен. Хм, аз свърших, сега е ред да почне хълма на боровинките:)))) Ще има прекрасната свързаност от тази прекрасна песен!
Обичам Ви/ако не сте немци/!

И това ако не е верно пък!
PS: old IRCnick WankoHTMLa
PS2: HTML is the only think I can get wright with closed eyes…

Вече е факт новия блог, за който питах по-долу. Вече получих няколко отзива по джабера и реших направо да го правя без да му мисля толкова:)
Ето линка:Politica
Само за информация – tempestas означава „буря“ на латински.
Приятно четене!

Хрумна ми идея. Нали сега уча политология и ша ставам полилилотоло там както му се вика, та си помислих, дали да не направя нов блог за политика…
Блогът ще бъде чисто професионален, ще включва изнамерени интересни статии, новини, информация затова как функционират разни системи/примерно политическата система в САЩ/, за това как се спекулира на международната сцена и така нататък, ще има разбира се много критики и коментари по материалите от моя страна;), надявам се и от ваша… Естествено няма да бъдат пропуснати и ценни информационни материалчета за европейския съюз и неговата администрация, за да може хората, които четат, когато им се наложи да гласуват за парламент примерно, да знаят за какво става въпрос. А и такива, които показват слабите места в ЕС, щото и тях ги има;)
Възнамерявам там да добавям и новините и всякаква интересна информация относно лицензи, авторски права, патентни права и така нататък, защото това си е пряко свързано както с правото, така и с икономиката, но и политиката разбира се. Тя политиката къде ли не си вре носа;)
Това от една страна ще ми е стимул да се ровя и да търся информация, от друга надявам се ще ви бъде полезно и интересно. Според мен идеята е добра, но бих искал да чуя и вашето мнение, защото блог без читатели няма смисъл да бъде правен, така че пишете дали бихте искали да четете нещо подобно, ако ви хрумне нещо дайте предложения за информацията, която искате да виждате и така нататък.
Чакам Ви!
PS: Ще се старая да превеждам повечето материали на немски, които намирам, на английски материалите хич и няма да ги бутам, щото само ще ги оклепам, а аз лично разбира се ще пиша само на български;)

Днес прочетох прекрасна статия. Всъщност това е речта на нобеловия лауреат за литература от тази година. Той използва трибуната, за да каже някои истини и е хубаво макар и дълга да си дадете времето да я прочетете! Речта няма да коментирам, тя си говори достатъчно сама за себе си. Искам обаче да обърнете внимание на абзаца със звездичка след речта/няма да го цитирам, за да ви стимулирам да я зачетете;)/
Смятам, че е отвратително да трябва да сме завършили право, за да можем да говорим законно и да не сме престъпници. Защото цитата, който той е използвал в средата на речта си подлежи на авторски права и хората трябва първо да питат преди да цитират… А той просто е споделил нещо красиво… Нямам нямам думи, затова ще кажа само
… силно да любя и мразя…
А сега тичам да диря гроба на Ботев, за да му се извиня, че наруших правата му и да го питам колко ще ми струва…
До нови срещи…

Вече няколко души ми се оплакаха, че таман взели да ме четат редовно и аз съм спрял да пиша.
Така си е. Но в последно време нямам голямо желание да пиша, освен това имам толкова много впечатления, че не знам от кое да започна. Но те и не са толкова интересни. Интересни ги правя аз. Всмисъл в последно време съм започнал да се вглеждам в детайли, глупости, да изследвам непознати. Човек като е сам и няма работа…
Останалото е учене. Всмисъл наистина нямам какво да ви разкажа сега, освен да ви опиша поредното омазване по случай студентския празник и да се изложа публично – не мерси!
Помолиха ме да опиша една история за Nikolaus и Дядо Коледа. Интересна е, ама е дълга и сега нямам желание. Ще ви я разкажа някой ден…
Тъй де да знаета, че не съм се отказал от блогването, просто не му е сега момента…
Успешно излизане от махмурлука на празнувалите вчера и весели празници на всички!