lgМъка²

Да, случва се. Кофти!

Да! И такива неща има! Ти знаеш по-добре от мен, де, винаги си била позитивен човек, колкото и да не го вярваш;) Сега смятам да се върна назад в близкото и далечно минало и да си спомня това онова, неща, които като никога, са положителни, приятни, незабравами… Вече знам, че никой не чете(няма коментари под последния пост), така че продължавам смело да пиша на Ти:) Предполагам няма да се учудиш(аве тая дума така и не я научих как се пише) ако повечето от тези спомени са свързани с теб:)
Нека започнем от вчера:) Още ме е яд, че онези снимки не станаха добри, ама ще наваксаме:))))(Онези с вятъра:))… Их ама и аз все от негативното… Естествено прекарах един изключително приятен, за жалост изключително кратъ… абе стига с това негативно!!!… час с теб:) И съм повече от щастлив:) Повече такива часове трябва да има, че скоро и минутките ще са ни ценни и ще са си цяла вечност, която ще пазим като очите си, защото друга няма да имаме… пак песимистнича… аман от мен!…
А що се отнася за другите снимки – те наистина са много хубави! Естествено, че са:)
И нека се върнем назад във времето.
Естествено ще започна с негативното:) Ние скоро си говорихме за онзи момент…
Когато ходихме на танци(не се муси!) и ти казах, че си малко сладко гномче, а ти ми се обиди(жалко, че не си виждала графичната среда;))… Ако не беше онзи тежък за мен миг(няма да забравя реакцията ти, която остави завинаги отпечатък в бедната ми душичка), нямаше да се сетя за феичка и да ти викам така:) А то толкова много ти пасва, феичке, не мислиш ли?:) Магическо е! И ти си магия!:) От най-добрите:))))))))))
Нека се върнем сега някъде във времето…
04.03.2005 Онзи рожден ден, който „не празнувах“ – та това си беше най-прекрасния празник на света! С теб:) Какво повече може да иска бедния Ванка… И онзи прекрасен Асеновградски Мавруд:) И онази разлята сангрия:( И прекрасните ни разговори, които ще запазя за нас:)
И си говорихме докато не ни се затвориха здраво уморените ни клепачи и не заспахме мигновено… Беше толкова … толкова… ти си знаеш;)
Другаде във времето…
Всяка събота и неделя имахме по един час само за нас и за неутолимата ни денсстраст:) Беше великолепно:) И знам, че животът ще ни предостави още много възможности да повторим тези мигове…
Някъде във времето
На една пейка
Море
Зелено
Пролет
Ти
Аз
Разкази за един живот… два…;)
Корем:-/ И това помня… Нали ти казах, че съм песимист от класа
Абе животът е хубав, ти си хубава, следователно – ти си животът(поне за мен)(Понякога логиката може да бъде толкова логична!!!)
Обичам те!

По-упорита си отколкото бих могъл да давам отпор:) Вече ще се обръщам лично към теб в блога си, защото просто никой друг не го чете(ако има други, обадете се! Тея коментари за какво са там?!)…
Аз отдавна се каня да напиша този персонален пост, ама точно вмомента не знам какво да пиша в него, а когато знаех, ти не пожела да изчакаш да го напиша…
Смятам и пресмятам възможности. Търся себе си и бягам от другите – те и без това нещо не преритват за мен…
Чудя се в кой свят живея и се опитвам да пиша, но отново се провалих още преди да съм започнал и ме е много яд…
Никога няма да напиша нещо свястно, достатъчно свястно, че и аз да му се кефя даже… И нещо достатъчно завършено, че да има край… Аве мъка, мъка, нали знаеш;)
То, животът, си и*ал м**ката, ама какво да се прави… Нещо съм се сбъгал, ама ти това го знаеш… Мога да ти разкажа и за медиумските си способности, ама ти и това знаеш… Че съм телепатКА на всички ни е известно… И то пак неуспяла – хората натрупаха богатства с тея дарби, пък аз стоя и си псувам стомаха… мъка мъка
Ама ти и това знаеш(мъка мъка)
И такива ми ти работи…
Мога също да спомена колко много те обичам и колко много държа на теб(щом пиша този пост сега) и какво прекрасно ангелче си и колко магия има събрана в малкото ти сърчице и как вълшебната ти усмивка разтапя моето, ама ти и това си знаеш…
Затова просто няма да го казвам;)
{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}

Блога ми нещо много взе да се разводнява. Започнах да пиша много глупости. Много ненужни неща и дори неща, които пиша само, за да има нещо. Не става така. И аудиторията ми се намали до… май един човек… Ама то този човек е всеобщоизвестен с упоритостта си, така че няма защо да се чудим защо още ме чете:)
Може би животът ми стана безинтересен. Може би аз станах такъв. А може и просто да загубвам важните неща в себе си заради простотиите, които…
Нямам си ни най-малка представа…
На последък нещо пак ми секна писането…
То не че ми остава време…
Поне не направих една глупост.
Една по-малко. Сигурно скоро ще направя десет една след друга, че да има равновесие…
Ето и това сега не знам защо го пиша. Може би защото чакам да ми се обадят за нещо и нямам какво да правя…
Така не става…
Аз не ставам…
Седя си:)

Вятър.
Мечти.
Прах.
Истини.
Нищо
във нищо
прелива
чашата
на моето
минало.
бъдеще
няма
в настоящето
обсебващо
егоцентрично

виждате ли че не мога да пиша
да се
обявявам временно прекъсване на писането в този блог.
Само временно…

Снощи направих една простичка аритметика и за първи път в живота си излязох на +. Трябва да се празнува:)

Наказателен кодекс на Ванката. Обявен във Ванков блог на 02.05.2005, влиза в сила от същата дата.
1. За нарушение на личното ми пространство наказанието варира от бърза до светкавична смърт според настроението ми.
*забележка: „Нарушение на личното ми пространство“ означава всяко действие, което сметна за такова

Следете внимателно блога, тъй като ще бъдат публикувани допълнения на НКВ.
Всяко допълнение влиза в сила от датата на публикация.
Наказанията важат независимо от това дали засегнатото лице е или не е прочело въпросния кодекс.

Днес едно маце ме фиксира,
а пък аз си грабнах бира…

Присъствах на страхотна гледка, нещо, което сефте виждам, пък то… Малко след полунощ една групичка хора със свещички. Беше като някаква вълшебна процесия…
Много гот
Не ми се пише, та за това така телеграмно.
Друг път пак;)