lgМъка²

Искам публично да се извиня на господин Ангел Митев за предварително дадената грешна оценка. Днес говорих с човека и се оказа, че е имало голям проблем с комуникацията и той е пращал писма, които ние не сме получили и обратното. Още не мога да си обясня откъде е проблема, но не вярвам да лъже, затова искам да се извиня, за наредбата от предния или по-предния пост беше…
Бързата работа срам за майстора…
Иначе УебТек мина просто прекрасно! Естествено, имаше изцепки, но организацията беше много добра, посещаемостта също!
Следващият път ще коригираме грешките и ще си е направо муцка, казвам Ви!
Научих много неща от форума и съм изключително доволен! Все така да е и за напред…

Днес се опитах да завържа разговор с моето бивше момиче. Всъщност се опитах да я накарам да се прибере с мен и още една приятелка през морската. Свършихме рано часове. Почти създаде впечатление, че се е навила докато не отказа категорично:(
По-гадното беше друго. Второто момиче се оплака, защото отново само аз ще съм й компания, което си е наистина трагично и аз казах на моето момиче:
- Прецакваш еди кой си така!
- Защо?
- Защото на нея вече й е писнало от мен!
- Ами и на мен!
И си тръгна…
Шибана работа.
Но мен хората ме обичат и аз също ги обичам. Защото го заслужават!
Имам да благодаря на толкова много хора.
Животът е хубав!
А онова бивше момиче някой ден ще разбере, че и аз мога да съм злобен. Лошото е, че аз винаги мисля мащабно и моята злоба ще е много по-публична и много по-неприятна:)… И много по цивилизована…
Горката тя…

Време беше да се върна към блогърстването(мале каква дума!). Отдавна не съм писал тук, а и отдавна не съм чел на другите. Първо им оказах нужното внимание и прехвърлих редовно четените блогове(всъщност останаха още малко за десерт:)). Сега обаче е мой ред да избложа себе си и света!
Не писах тук толкова време защото бях претрупан с работа. Правихме един проект за thinkquest , който беше на тема транспорт. Имахме отбор от 5, в последствие 6 души(изоставахме), който на няколко пъти правеше впечатление да работи добре. Единият пич обаче накрая се разболя от грип, горкия после и усложнения имаше, още ги има и отказа да бачка, щото не можел да стои пред компютъра. А той имаше за задача да направи флаша и да обработи едната секция(Въздух). А, да, имаме три секции – Въздушен, воден и сухопътен транспорт. Съответно флаша стана, ама не обработи секцията, понеже и 5мин не може да стои пред компютъра. Няма да споменавам, че аз в петък срещу събота се върнах от училище с възпаление на очите(защо ли), хапнах на две на три и бачках до 3 сутринта, ревейки пред машината, защото имаше работа и трябваше да се свърши. Да го еба, накрая аз му свърших на две на три работата последния ден, само и само да не е празно. Иначе пълна скръб…
Крайният срок обаче наближи много зверски, а аз имах бъгове да оправям, простотии и времето не стига, а и идва последни ден(15ти е крайния срок „последния ден“ е 14ти). Та дойде 14ти, а имах информацията само на едно момиче от отбора. Всички други траят… В 10 вечерта получих и втората секция(много благодаря на Станислава, която като разбра, че Жасмина отказа да й обработи информацията, седна и не стана докато не я направи.) Не беше точно както я исках, но се ориентирах доста бързо и с помощта на една простичка схема се справих…
Дойде 15ти. 22 часа. Краен срок. 17.24мин аз вече съм ъплоуднал всичко на сървъра и отивам в немски. Е, отидох в кафенето, но това е друга тема. Не дойде автобус и не можах да стигна навреме за часа.
Вече доволен, че всичко е наред. Прибирам се към 8 и виждам един бъг, който съм пропуснал. Оправих го и сигнализирах на учителя да натиска събмит и да ни е чиста съвестта. Той в 21.56мин ни пише мейл(понеже няма телефоните на двама от отбора), че имаме десет минути да си напишем профил, без който ще ни дисквалифицират. А този човек няколко пъти беше казал, че ТОЙ трябва да го пише, но не бил виждал сайта. Аз дори не знаех, че някой друг освен учителя има право да го пише.
Най-кофтито е обаче, че той ни прецака(дисквалифицираха ни ест. Всички видяхме мейла твърде късно) АБСОЛЮТНО НАРОЧНО!!!
„Участвал съм вече 4ри пъти и сме печелили награда три пъти, не му е сега мнението да се излагаме, така че ако не сме подготвени добре, кажете да се отказваме“. Това го пише последния ден. Човека, понеже всичко довършихме накрая ни резна шанса за участие, за да не се злепостави. Първо, че сайтът не беше лош, второ, че дори информацията вътре беше на ниво, с изключение на тази секция, която аз кърпих. Да, нямаше да спечелим, но да, нямаше да се излагаме и щяхме да сме дойстони конкуренти!!!
А той ни прецака нарочно.
Пича се казва Ангел Митев – целенасочено му казвам името, защото такива хора трябва да се знаят и трябва да можеш да се пазиш от тях!
А да – изкарал съм плътно 62 часа без сън, от които не повече от 8 на място различно от стола пред монитора. Няма да говоря по колко съм спал преди това, че съвсем за луд ще ме помислите…
И всичко това за нищо. Поне да беше казал преди да си скъсам задника!!!
Ей сега почиствам едно бъгче и пускам сайта ето тук. Така че гледай народе и ако е неактивен, погледни малко по-късно пак, защото ще е там – да ми носи славата и срама…
Иначе технически…
Ами направих падащи менюта без никъв JavaScript с чист CSS!
Кода е валидиран и скоро ще турна и банерите да се знае!
Подкарах го с помощта на 64.5Кбайта скриптове дори на IE(спокойно, не аз съм ги писал!).
И такива ми ти работи.
Моето момиче напоследък много ми се върти из главата. То кога ли не ми се е въртяло, но имах един период, в който бях така изкуфял от тоя проект, че трудно нещо друго освен скобички и тиренца ми се бутаха из главата…
Ех…

Днес си правих уебстраничката отново. Няма кой да ми я тества да го еба и ми е много трудно. Утре ще трябва да поработя под уиндоус. Изневяра пълна, ама няма как. Като работиш за американци ще се жертваш…
Те поне да даваха нещо, пък то ние я спечелим, я не.
Имам големи проблеми с позиционирането. Но днес си дръпнах quanta и намерих едно сечиво за мапинг. Ще обединя 4 картинки, Това ще ми помогне с проблема с изравняването на ъглите им, което е мн приятно, защото ще изглеждат еднакво навсякъде. А другите бутони мисля, че ги направих така, че да не се ебат. Само опера се опъва, ама кво да се прави…
Проблемът е, че към три от четирите картинки трябва да има прикачени джаваскрипт менюта, които не знам дали ще мога да ги прикача, ако използвам мапинг. Утре ще си каже. Дано стане, щото ще си изям топките иначе. Не е работа това за мене…

Ето тук ще намерите страхотна статия, която ясно обяснява защо ме боли … отзад…

Европейският съвет премина всички граници, потъпка няколко директиви и прие софтуерните патенти! Сега доколкото успях да схвана ще се съдят наляво надясно. Стискам палчуни здраво, ама мисля, че натиска е по-голям от морала:( Ебах ти шибания свят! Честно ако ги приемат ще грабна калашника, както съм пацифист!

Преди няколко дни един мой адаш ми даде достъп до сървъра си за експериментални цели. Преди няколко минути, четейки един блог натъпкан със снимки, ме осени прекрасната мисъл, че вече ще мога най-сетне да си турвам някъде снимки и картники, за да мога да пускам линкове към тях тук – нещо, което до скоро не можех. Не, че не можех де, но сега ми е далеч по-приятно и удобно!
Благодаря му!
Аз съм болен вкъщи, ама ке се оправим…
Кофтито е, че неам нерви да бачкам, а работа бол!
Много неприятно време за разболяване, ама то каръщината при мен край нема…

Е, мина се рождения ми ден. Чукнах 19. Остаряха кокалите, скърцат…
Прекарах деня си точно така както желаех! Макар и с леки изменения на плана, които обаче по никакъв начин не ми развалиха удоволствието. Прекарах рождения си ден само с един човек. Но това беше може би един от най-хубавите ми рождени дни, да не кажа най-хубавия. Бях с един невероятен страхотен прекрасен неповторим човек, към който с удоволствие се обръщам с всевъзможни имена – всички имена на добри приказни герои:). Съвсем спокойно мога да я нарека магьосник, защото наистина е такава. Не знам за другите но влиянието й върху мен, характера, държанието, настроенията ми, усмивката ми е толкова огромно и неконтролируемо, че няма накъде. Това, че е неконтролируемо всъщност е страхотно, защото аз не искам по никакъв начин да развалям тази магия.
Нито за миг вчера не се замислих за онези тъжни мигове в живота си последните месеци, не се депресирах, спаружих или каквото и да било. Бях истински щастлив. До момента, в който се разделихме, когато сякаш целия свят изсипа върху ми цялата си злост и отново се върнах в реалността.
За първи път не съм депресиран преди и на рождения си ден, за сметка на това съм парцал след него.
Ужасното настроение и депресията налетяха в мен с пълна сила и сега се чудя как да се измъкна от тях.
Може би трябва да я отвлека, за да може вечно да е край мен:)))))))))))))))))))))))
На дали. По-скоро трябва да се хвана в ръце и да се самозадуша. Защото в мен вмомента няма нищо, което да заслужава да живее. После ще се изграждам наново. Като бебенце…
Не знам, още не знам защо трябва да е така, защо не мога да гледам позитивно през моите собствени очи, защо всичко трябва да ми е черно, завесите да са дръпнати, прозореца затворен, очите тъмни.
Кога ли ще порастна?
А кога ли ще спра да се вдетенявам?

В четвъртък срещу петък вечер стоях цяла нощ пред компютъра опитвайки се да създам уеб страница, използвайки изцяло CSS технологията, с цел да намаля максимално html кода, намалявайки съответно и много от моята работа. Имах някакви общи познания по техниката и я бях използвал за дреболии, но сега ми се наложи да пиша няколко страници код едва за няколко картинки. Следобед четох доста за техниката, но точно най-важното го пропуснах, а именно главата за позиционирането, с което се занимавах и цяла вечер. Нея просто бегло я погледнах, казвайки си, да да ето това ми е нужно, да това го знам. Знам нъцки! Оказа се, че има едни много прости тънкости, за които обаче ако не внимаваш, всичко ти се ебава. И се чудя аз на следващия ден, защо аджеба използвам проценти, а то на всеки браузър от ебано, та по ебано….
Ех, чети народе, чети! Сега ще ми се наложи в общи линии да пренапиша целия ЦСС и да попроменя малко хтмл-то, за да постигна желания резултат. Това означава още една кана кафе, кутия цигари и естествено поредната безсънна нощ!:(
Туй да ми е проблема – ще го оправя. Макар че предвиждам много главоболия, но ще стане, ама ще имам перфектно позициониран дизайн и никаква функционалност.
Тя вече определено ще ми ебе майката отвсякъде. Много кофти! Имам три скрипта да направя за едни менюта. Да ме пита човек за кво са ми и нямам идея как да ги направя. И за цялата тази незнайна филосифя имам още десет дена!
Това означава поне три дни без никакъв сън, два дни почивка и още три дни без никакъв сън.
Сефте:)
Мъка мъка!
Много хора искаха да я видят, ама за съжаление няма какво да се гледа още, така че към 10, до 15ти март ще очаквате едно линкче тука с абсолютно готовата страница…
добре че ми се събират там малко повече дни край националния празник – там ще поработим здраво:)
Стискайте палчуги народе, щото друг изход нема…

Тия дни както винаги бяха много спаружени. Училище(е…) вкъщи и пак същото. В леглото пред компа. Никва енергия за нищо. Но днес вече ми се наложи да поработя над последния проект – уеб страничка. Дизайнера си свърши донякъде своята роля, като ми направи и наряза картинките както го помолих, но не можа да им добави транспарентност поради ужасна преебавка на качество. Аз обаче хванах Gimp. Дръпнах най-новата версия, инсталирах куп глупости и се хванах да ги правя прозрачни. Без никаква загуба на качеството картинките станаха три пъти по-малки и направо излетях. Всичко вървеше идеално гладко:) Сефте се чувствам толкова добре. Смятам след като се преборя и със кода на страницата да направя още една серия обработка на картинките и пак без загуба на качество, намалявайки размера им(в пиксели) да намаля още малко и размера на файловете:) Така от близо 700К(абсурдно много за сайт) ще станат около 150к. Имайки предвид, че много от тях ще се набутат в кеша, сайтът ще бъде достъпен дори и от 32кбитова връзка.
Много съм щастлив.
Все така да ми върви!
А личните ми преживявания ли – се вгъз както винаги, ама кво да се прави. Важното е да има цигари, добре свършена работа и кръчми отвреме навреме и животът ще продължи:)