lgМъка²

Когато луната залезе,
избледнеят звездите от градския шум,
ще избледнеят и дневните белези,
докато крачиш из сънния друм,

а докато разхождаш се из мечтите
и тихичко шепнеш на сън,
аз ще изграждам красиви дните,
за да се чувстваш спокойна навън

и дори да не се срещнем,
никога да не узнаеш за мен,
ще засадя във двора ти лешник,
ще ти ушия бяла рокля от лен,

ще закрепя последната керемида –
покривът на твоите дни
и тихичко ще си отида,
за да си ти.

Иван Иванов – Ванката

18.08.2009

Минутка дай ми да помисля,
минутка само да притисна
главата ти във моята вглъбената,
минутка само да усетя
вселената,
която от сърцето ти извира
и черпи сили от душата ти добра.
Деца
отново позволи да бъдем
и да се гмурнем в неизвестността,
и дори след туй да се събудя,
и да съм накрай света,
знам няма никога да те загубя,
нито ще изчезне любовта,
горяща във сърцата на деца!

Иван Иванов – Ванката

26.05.2006