Дъжд, оранжево небе, дъга
и кимкидуковската планина,
балкон със две деца
и малко утринна тъга…

Фасадите – обагрени във жълто,
прозорци светят без да свети вътре.
Така е кратко и така е дълго,
и въздухът от прана ще се пръсне!

И пак дъга, и пак е жълто –
стои така и не помръдва,
а долу хорска суета
за работа приготвя се и тръгва.

И тъй във утринна мъгла
и свян, сподавена прозявка,
завърта се полекичка света
след пъстра сутрешна загрявка.

Иван Иванов – Ванката
23.01.2013, на един оранжев балкон