Умира.
Нещо малко и невидимо умира,
но макар и малко, то във себе си събира
всички истински неща…
Умира.
Забравено и в самота –
умира
и да направя нищо аз не мога –
то умира,
а гледам аз със зле прикритата тревога
на човек без власт над важните неща,
а то умира –
забравено и в самота,
и колкото да ни боли,
да върнем лентата назад не можем,
защото твърде дълго вече то кърви
и кръвозагубата прави края неотложен.
Умира.
с него чувствам, че пътувам аз.
Умира,
но няма ти да чуеш плачещ глас,
защото тези истински неща са горди
и горди ще си тръгнат те от нас,
а ние във страстта си неуморни
ще умрем със тях.

Иван Иванов – Ванката

09.07.07

PS: Искаше ми се днес да напиша нещо, но не знаех какво, затова разрових старите си записки с надеждата, че ще намеря нещо, което ще ми се прииска да споделя с вас. Е, намерих!

Вашият коментар