Стоиш, ти, съзерцавайки орлите,
на две пречупен, ти, от раницата тежка;
Кръжат във търсене, а ти стоиш в такова;
Какво съкровище ли криеш там,
че и за миг дори не го оставяш?
Мечти? Или пък спомени поизбледнели?
Или пък тайни? Свои? Чужди? Болки?
Хвърли ги! Ти, огънати човече – хвърли! –
замеряй с тях орлите и небето, реката долу –
разплискай я! и разбунтувай – остави я
да ги погълне, със тиня да ги обгърне,
да ги няма, заспи със тях – за първи път,
ти, бледни, спи и събуди се сетне –
за първи път, ти блудни, прогледни
и виж орлите как кръжат –
хвърли се, ти, страхливи, разпери ръце
и скачай – те те чакат! Ти. Аз.

Иван Иванов – Ванката
03.08.10

3 Responses to “Пречупен”

  1. 12:05, 7 август, 2010 р.
    Castelano says:

    Ванка, стохотворението има ли нещо общо с новата раница? И това Марица ли е или Орлов мост :P

  2. 12:06, 13 август, 2010 р.
    Castelano says:

    *стИхотворението :)

  3. 12:09, 13 август, 2010 р.
    Castelano says:

    Е, не е истина просто по кое време съм писала двата коментара в различни дни 12:05 и 12:06, ха

Вашият коментар