Зависими сме към светлината –
хроничен недостиг на мелатонин,
свръхдоза адреналин –
всичко има своето химично обяснение.
Друсаме се със светлина,
ставаме хиперкативни –
трябва ни силна музика,
оглушителна –
да притъпи сетивата,
да ни упои,
да ни умори,
за да заспим
въпреки мелатонина,
напук на химията
и всичките твърде логични науки.
Принуждаваме телата си.
Да творят коктейли,
за да си дарим емоции
А не трябваше ли да е друго?
Да си даряваме емоции,
които да ни забъркват коктейлите?
Но това изисква двама
Поне двама
А аз си пия сам питието на бара.
Живот, сѝпи още едно!

03.10.10
Иван Иванов – Ванката

Вашият коментар