lgМъка²

Цвете, както ти обещах:



И сега ако кажеш, че не си изпълнявам обещанията!…

Днес ходих на даскало! Ха! То едно даскало. Ни в немски, ни в български, ни във физика:) Много ясно аз съм болен. Боледувах си в дупката до даскало на чайчета:)

Случиха се някои приятни и неприятни работи…

Екскурзията ни разбира се отпадна – КГБто правилно си беше свършило работата. Тогава Дени, умираща за купон,реши, че можем да вербуваме цветето да си направим купона там:) То туй хубаво, щото тя така и така смяташе да го предложи, ама Дени като хвана организацията в свои ръце, като тръгна да кани на ляво и надясно, да намисля кой къде какво ще прави… Направо в свой рожден ден го превърна – утре ще й се карам…

С цветето после си уредихме среща пред моята къща в морската градина. Тя се загуби, аз се изнервих в чакане, но резултатът беше страхотен. Докато аз съм обикалял нервен, тя минала по друг път и дошла пред къщата. Видяла, че ме няма и остановила, че има начин да влезеш.

После влязохме двамата. Направо летя… Още се чудя дали да не ида да си допиша разказа… Отивам! Сякаш времето там е замръзнало! Прекрасно е! Страхотно е! Ихаааа! Чао

Чао

Чао!

Тази вечер гледах част от Ларго и чух една страхотна реплика, която обезсмисли целия екшън и осмисли целия филм:

- Имаш ли това, което искаш?

- Не, но се радвам на това, което имам.

Така е, всичко хубаво свършва и то бързо. Един купон втори купон и айде на легло!:( Хвана ме грипчето и мене – нема отърване, братче.

Вчера бях на Орешак. Не се оправих, всъщност там се довлоших…

Атарито не можах да го открия, но издирването продължава!

Случиха ми се много работи, които задръстват главата ми… В момента се опитвам да се разбера, но по дяволите не ми се отдава.

Не мога да разказвам за тях тук. Но мисля, че решението вече е паднало, а разрешението идва скоро, което ме обнадеждява.

Пиша къде с пълна сила, къде насила. Но пиша. Това ме кара да се чувствам нужен на себе си.

Отивам да самосъжалявам болната си душичка.

Луд купон беше! Много добро!

За деня си няма да разказвам – беше дълъг и мъчителен, изпълнен с трудности проблеми, нищо не вървеше, така както исках, но вечерта беше избухваща отвсякъде!

Нямам идея как се пише тая дума, но определено се чувствам така днес. Ще изключа горещите вълни, които ме грабват и ме караха в тоя кучешки студ, вървейки пеша през морската градина не просто да си съблека якето, ами да копнея да си съблека и блузата и да се мотая полугол. В кофти настроение съм, раздразнителен и изнервен, объркан и лутащ се в мислите си. Голя мъка.

Откъде да започна. Денят ми започна нормално. След кратката сбирка на ОБВ се прибрах у нас, погледнах Кюто, поговорих си с Неди, споделих си болката, тя своята не. Естествено. Винаги е така. Легнах и умрях.

Сутринта се събудих като по часовник, но реших, че няма смисъл да влизам при Огито по литература и си поспах още. Събудих се закусих глупости, гладенета, къпанета, абе нормалното приготвяне за един скучен ден. Отидох петнадесет минути преди да свърши вторият час при Огито и се отправих към кафенето да запаля две цигари. Там обясних на Павката, къде да сложи суичовете, какво му трябва за рутъра и му предложих ако неговият човек не успее да го настрои да го метне при нас – Явор бе така добър да се съгласи да му помогне.

Следваха два часа ПП История – можеше да не влизам, но трябваше да видя Муш, която имала да ми разказва страхотна история. Не ме въодушеви. Висях един час при Няголов, играейки на асоциации с Денито. Беше интересно. Забравих обаче листите при нея. Дано не ги е изгубила. Ценни са. Следващият час ПП казахме с Пешо и Майчето, че ще закъснеем и отидохме да опънем едно кафе и няколко фаса. Естествено въобще не влязохме после:)

Следваха час по физика и 3 по немски. Големи лайна. Цветето и днес не дойде на даскало и не пожела да ми каже защо. Защо ли на мен никой нищо не ми казва, а аз си разказвам всичко. Не знам що за идиот съм.

Първото кофти нещо беше липсата на цветето. Имах нужда да гушна някого днес.

По физика имам шестичка.

После три немски. Там разбира се нещата са смесени.

Онова чудовище Зорница ме изнерви до степен да искам да я убия в най-буквалния смисъл. Ебах ти работата в група дето стана. Те правеха глупости, докато аз си дописвах разказа и скърцах със зъби. Не знам как ме докара до това състояние. Не знам също как се сдържах. Можеше да стане много ужасно за мен и тях. Ако се бях развилнял щяха не при директор, ами направо при психиатър да ме пратят. Иначе в часа мина добре. Бях разбрал последните текстове, даскалката беше на мое мнение или по скоро обратното…

После си поговорихме за темата ми. Разбира се ми липсва сравнението между Германия и БГ, което си беше задължително да го има и трябва да го обработя. Също каза, че стилът ми не е научен, а съм звучал като някой проповедник. Такъв съм си:).

Мисля, че даскалката ме харесва, което е добре, поне ще ми е мирна главата, че няма да си хабя нервите с нея, както Зорница, която нещо я изолираха и все я прескачат…

Така и не научи разликата между феминизъм и еманципация…

Иначе си знаех, че миналата година Дьор ме прецака – наруга ме пред сегашната ми учителка, която тогава дойде да ни види що за стока сме, че нямам домашно, защото принтерът долу не бачкаше, ама кой го ебе…

Тя още помни случая, така че си има едно наум.

Стигна се до там, щото си мислех, че съм си забравил домашното, после го намерих, което спомогна за успокояване на обстановката.

Прибрах се пеша вкъщи. Гледах ТВ. Братлето трябваше да се обади да се видим, за да си излея болката, но имал много работа и така и не се видяхме.

Ивчо звънна и лафихме един час.

После звъннах на Цветето, която пишеше реферат с Ралито за Исляма по една моя книжка. Много им харесала. Радвам се за тях. Жалко, че и тя ме отряза да се видим днес.

Дойде и баба ми да ми чете конско.

Мъка отвсякъде.

Накрая останах сам с болката и нервите си.

Тръгнах да преписвам писанията си и да ги съединявам ама и за това не ми стигнаха нервите.

Какво ми става напоследък. Отдавна не съм бил толкова лабилен и раздразнителен. Хич не е добре.

Светът е шибана работа.

Абе тука някакви нови работи виждам или май никога не съм гледал внимателно:) Имам предвид приятни форматингтуулз:)

Аз друго исках да разкажа. В последно време ми върви на хубави заведения. В петъка отидох в Шери. Докато си говорихме със цветето за битовия алкохолизам и как смятам да се насвяткам въпросната вечер стигнахме до сангрията:) Много хубав коктейл, който във Варна съм виждал само в Шери. Прави се от червено вино, ром, натурален сок(Касис, горски плодове), парченца ябълка за цвят и разбира се – Канела. Веднага отведох жената до заведението, което освен, че на мен ми допада заради коктейлчето, на нея щеше да й допадне заради обстановката и джаз музиката, която се върти:) Наистина беше така. Е, беше много задимено разбира се, естествено навсякъде около нас се пафкаше, но какво да се прави, животец… човещинка е…

По едно време Ванката адаша ми напомни, че имам среща в морския с него, обаче морския бил пълен така че го замъкнах и него. Е, романтиката на червените светлини в заведението малко се изгуби, но пък си прекарахме добре. После се преместихме във Вълчо, където Ванката се натрови с некачествен джин. Замъкнах го до едно такси и се прибрах.

Беше много приятно, така че тоя петък пак съм там:)

В събота. Ето това беше изненада!

С цветето искахме да ходим на пица. Преди седмица и нещо бяхме намерили някаква забутана пицария, която отвън изглеждаше най-обикновена, но пък пускаха хубава музика. Аз естествено стоях двайсет минути отвън пред колоната и слушах, та се бяхме зарекли да отидем някой ден там. И решихме да е събота. От своя страна Денито й писала СМС да ходим на пица. Така събрахме дружинката от мен цветето, Мерито и Мая, Денито и Мангъров. Влязохме и остановихме, че невзрачното заведение е на три етажа, като долу има две зали. Едната обзаведена в червено и розово, със малки столчета на бара с тигрова окраса, не по мой вкус, но пък приятно. А другата… Бяла кожена мебел, кресла, в които се губиш в най-буквалния смисъл. Абе като в президентски самолет както каза жената. Много изтънчено много приятно. Избухнах си просто. Най-якото беше, че цените си бяха абсолютно нормални. Но наистина най-якото беше, че попаднахме на караоке вечер. ИЗБУХВАЦИЯ! Туй не беше чалга, не беше ретро:) Много голямо шоу си направихме. Просто велико:)

Между другото оказа се, че шери като стане 12 и го обръщат на дискотека и него:) С малко по-скоростен джаз – много жестоко. Там между другото за втори път видях един пич, който танцуваше невероятно. Направо се влюбих.

Днес беше странен ден. Очаквайки слънце излязох сутринта без яке. Естествено умрях от студ, имайки предвид, че с цветето стояхме един час на едно място и обсъждахме разни работи. Накрая влязохме в някво заведение да се стопля с един чай и то заваля. Да го във времето да го! На връщане стисках зъби и се заричах утре да отида на даскало с три блузи:) Като адаша – риза, блуза, яке, 24градуса вънка:) Мъка…

В общи линии животът ми е интересен.

Да не забравя, че в четвъртък докато се връщах пеша срещнах случайно един немец в морската, който ме попита нещо на развален английски. Добре, че превключих на немски, защото после си говорихме час, час и половина. Беше много забавно и интересно.

Както казах животът ми е изпълнен с интересни, нови и неочаквани неща.

Ех, колко е хубав…

И даскалото върви – имах 2 часа днес, е, 3, ама третия беше само щото не ми се киснеше в кафето:)

Хубаво нещо е живота:)

Пропуснах да кажа, че Мушито отиде по едно време да види майка си, която била наблизо в някво заведение и се върна с Маеца, което много ме зарадва и повдигна цялостното настроение в заведението:) Хубаво нещо е живота както казах…

Вчера сбирката мина добре. Бяхме в камерен състав. Говорихме, пихме и ядохме. Ванката-папарака и той дойде:). Не знам дали му беше интересно, но намаза един джин от мен. Да му е сладко:) Вкрайна сметка миналия път той черпи.

Мързи ме адски много да пиша днес. Боли ме глава. Май се разболявам и съм в кофти настроение.

За Явор:

bestwanka@yahoo.com

Очаквам хубави работи от теб;)

Нека кажем едно последно сбогом на онази стара и овехтяла любов на Владо Пасков – Линукса му! Днес той окончателно затри това прекрасно произведение не СлакУеър и си сложи… пу! Сложи си ПУ ПУ! ХР си сложи… Не сълзи, псувни ми капят от очите – айде аз не мога да си опрая дебиана, имам оправдание, ама неговата система бачкаше идеално вече година и половина да го еба в г… ай стига съм ебал…

Той каза, че е доволен, а аз още не мога да си представя как ли е затрил сърц…кернъла на това добро и толкова красиво същество. Абе това е като да оставиш една перфектно изглеждаща жена, която не обича грим и се мъкне естествено за един травестит, който е сложил толкова фон дъо тен, че не брадата му не се вижда ми… абе мъка пълна…

Дано си щастлив, Владо!

Прецаканият си е прецакан цял живот. Написах една страница разказ за вчерашния ми много интересен ден и по време на постването, компа блокира, да го еба в компа. Заканил съм се да го разглубя и да живея като в каменната епоха – демек нейде преди 50тина години, ама да видим кога ще да е… Не ми се повтаря, затова ще нахвърля накратко важните неща…

Не ми взеха папката за изпита по немски.

Аз съм си виновен.

Напих се.

Прибрах се.

Наспах се.

Междувременно видях един таралеж.

Да не забравя да разкажа на цветето, че ми звънна един човек… Дано утре си прочета поста.:)

Кво да ви кажа, гадна история.

Да се еба аз да се еба.

Че и накрая се напих сам…