Es kommt nie zum Schluss,
weil ein Schluss seinen Anfang will.
Es kommt nie zum Schuss,
weil ein Schuss seinen Mut will.
Er kommt nie zu Hûs,
weil ein Hûs seine Liebe will.
Er kommt nie zum Ziel,
weil ein Ziel seinen Weg will.

Und der Weg ist ein Halber.
Weiter…

Стоиш, ти, съзерцавайки орлите,
на две пречупен, ти, от раницата тежка;
Кръжат във търсене, а ти стоиш в такова;
Какво съкровище ли криеш там,
че и за миг дори не го оставяш?
Мечти? Или пък спомени поизбледнели?
Или пък тайни? Свои? Чужди? Болки?
Хвърли ги! Ти, огънати човече – хвърли! –
замеряй с тях орлите и небето, реката долу –
разплискай я! и разбунтувай – остави я
да ги погълне, със тиня да ги обгърне,
да ги няма, заспи със тях – за първи път,
ти, бледни, спи и събуди се сетне –
за първи път, ти блудни, прогледни
и виж орлите как кръжат –
хвърли се, ти, страхливи, разпери ръце
и скачай – те те чакат! Ти. Аз.

Иван Иванов – Ванката
03.08.10

Това е пътят!
Още…