lgМъка²

Преди няколко дни получих предложение да дам няколко урока за опитомяване на представителите на зодия мъж. За жалост ще трябва да отхвърля предложението заради изречението, което сложих като заглавие на този пост. Аз не обичам отговорностите…

Сълзи,
а пред тях си ти.
Знак „спри“
зад теб се криви.

Иван Иванов – Ванката, 13.03.06 Кьолн

Когато тя затвори вратата,
а аз останах насаме с празната чаша,
осъзнах, че никога не са вървели нещата,
но и че няма от какво да се плаша,
защото нищо не остана за губене,
защото животът ми отново загубен е…

И след тихото хлопване
сякаш нищо не се е случило,
сякаш нямало е на токчета потропване
и не се е получило, защото не е било.
А то, за добро или зло,
остана във спомена ярък,
но във спомена няма я вярата,
която ме правеше жив.

И привидно щастлив
стоя пред празната чаша,
във телевизора вперил погледа сив
и знам, че няма защо да се плаша,
защото светът зад завесите бил красив…

Иван Иванов – Ванката, Кьолн 10.03.2006

Много мислих за заглавието на този пост. Дали мотото да е заглавие или да не е, как да формирам текста и прочие. След това реших да не мисля, а да пиша преди да сте изпозаспали всичките ми потенциални читатели, висящи още над топлата бира в топлата кръчма в топлото виртуално пространство.
И така. Край с глупостите. Започваме разказа си за мъжа вчера днес и утре.

Зодиакален знак: Мъж
Това е една много особена зодия. Тя съчетава всички негативни черти на познатите ви вече зодии. Ама като всички негативни имам предвид наистина всички. Те са мудни, неориентирани, подли, коварни, лоши, агресивни, изключително нискоинтелигентни, клонящи към маймунизирани, нецивилизовани, книгите ги ползват за разпалване на огъня, а жената за поддържането му. Такива са нашите любими представители на зодия мъже. Но нека ги опишем на кратко:
Мото: Ни мъ ибе за нищу!
Скъпоценен камък: Ко? Кви камъни бе? Абе ти с камъни порше купувал ли си?
стихия /== с-тихия – стихията им е с тихия да се разправят шумно. Боят и крясъците са ярко изразена черта на доказването на техния характер. Според представителите на зодия мъж самките „ноу са кефят“ „като къртим мивки и мутри“, но самките са на друго мнение. За съжаление Мъжете никога не са влизали в директен словесен контакт с представителите на прекрасния пол, за да го знаят…
Планета: Марс им е близо!
Плюсове: Всичките минуси плюс още много много много минуси отгоре:)
Минуси: google
Мания: „Ей, тая самка сиа скиай как ша я сваля!“
Любима Unix команда: rm /
Истината за командата обаче е малко по-различна. Всъщност това е моята любима команда, когато си представя, че руут директорията е всъщност основата на тяхната зодия и с тази прекрасна проста команда (remove) ще спася света! (Ние рибите много обичаме да спасяваме света)

Но нека се спрем по-подробно на нашия мъж.

Зодия мъж не е обикновена зодия както казахме. Това е една от зодиите, които лесно се репродуцират още в ранните детски години. Много жени са се опитвали в ролите си на майки да ограничат нейното влияние, търси ли са какви ли не ваксини, но зодията е по-коварна от всяка друга болест. Та, тя се един вид мултиплицира. Ако един мъжки индивид попадне в полезрението, пази боже в компанията на представител на зодия Мъж, то той 105% сигурно е обречен да се превърне в пълно копие на този ужасяващ завъроподобен прототип. Този Мъж е груб, нахален, арогантен, агресивен, плюе и псува, рита няква кръгла топка, чупи прозорци и после скача щастлив с думите: „Ей шай ба майка му само да ни ни гепят ба си шоуто ай са офейквами другари чи си иба…“ и така продължава, подкрепяйки тезата с отсичащото: „Ама кво здраво я заковах, а?!“
Този все още твърде млад представител на зодия Мъж не осъзнава, че езиковото му богатство от обекта наречен топка(който се оказва не само важна част от социалното му израстване, а и незаменима такава за неговата ултрависока сексуална активност), ще се измести върху обекта-с-многото-имена. Страх ме е да започна изброяване, поради огромната опасност да пропусна някое, но все пак нека се опитаме да направим един импровизиран и абсолютно непредставителен списък на имената на въпростния обект:
Самка, женска, ку**а, ку**а, пу**а, мацка, писана, пичка, сладурана, лисичка, катеричка, зайче, буба, патка, кокошка, пиле, пиленце;), гълъбче… и разбира се речниковото: Жена. Строго забранени в речниковия запас на представителите на зодия мъж са: Дама и разбира се Уважавана. За „обичана“ астролозите още спорят, тъй като той я употребява често, но е доказан факт, че дори няма идея какво означава думата. Важното е, че „Мацката са кефи!“.

И така нашият МЛАД мъж ПОРАСТНА!
Пази боже да видиш такава картинка! Не пожелавам подобна среща от страшния вид дори на Николай Димитров – Гея!(да не се бърка с гръцкото планета;)). Нашият порастнал мъж освен изключително беден езиково умствено интелектуално и културно се е превърнал и в абсолютен нимфоман. Пълен кретеноид, на който само едното му здраво: „чукане/плющене/къртене/разбиване/ебане…“ и прочие епитети за все едно и също нещо,… а да, забравих… му е в главата. Само секса му е в главата. Туй ми беше думата.
Той вече носи бяло. Последните години се наблюдава изключително интересна трансформация във външния му вид. (Отвътре няма кво да се трансформира – празно). Нашият мъж преди се моташе из сйелските дискотеки с белия анцуг, зализания перчем и голямата верига от чист…. хромникел… Сега обаче анцугът е заменен от бял панталон, придружен от бяла риза, прикрепяща на разкопчаното второ копче прозрачните очила тип: „Мале кво дупè фиксирах“. Но най-голямата трансформация на нашия мъж е … ДИАДЕМАТА! Нашият мъж макар и прост, е успял да установи, че жените много се кефят на прекрасните си аксесоари за коса. Рекал си е: „я да ги скиам аз тея саксерсуари“ и се е получило това прекрасно чудо на световната мода. Слуховете твърдят, че Първият, Откривателят е бил награден с отличието Мъж на годината… на списание Gay world. Фала на такъви… мъжкари!
След него става страшно. Всеки, който види чудното изобретение, дето било: „мноу фйешън“, „мноу къртило“ и „напрау утрепалò рибата у мòрето“, си го турвал гордо на главата, отивал при първата самка и със басовия тембър на иначе баритонския си глас отсичал:
- Ей, бейбе, ко ша каиш?
- Ми ко да кажа…. По-добре да си мълча…
Правилно. Правилно. Аз лично бих добавил и:
- Аве ти не щеш ли да ми гризнеш чантата, ахмак с ахмак.
Ама това е жена все пак, не урунгел като мене. Трябва да е на ниво.
И така нашият мъж претърпява провал с първата срещната, но не е страшно. Никой от глутницата не го е видял, така че може спокойно да мине към втората първа срещната. Тактиката мигновено се сменя (Това е препрограмирано и странно защо, но винаги с бъгове):
- Прекрасна красавице, искам да имаш коси като моите…
Опааа… май трябваше да е обратното – аз като ви казах, че бъгава работа…
- Абе кретен! Глупак! Идиот! Плешив урунгел такъв! Сложил си я тая диадема на голо теме… в бурната си ярост, тя се сетила за подаръка за детето на сестра си, тутакси го извадила и му го затъкнала в устата…. Биберон.
- Ех, че хубаво ти стои! Запази го, аз ще купя друг!
Пореден провал. Но този път не болеше толкова. Вторият път никога не боли толкова, освен това тоя биберон бил яка работа: „Кълти кълти“(не се сетил, че може да си го махне от устата)…
И така с биберона в уста, нашият днешен модерен качествен мъж с диадема се отправя към ловната площадка, наречена дискутйекааааа!
- Ари, пич, ари а оим да забивами мадамите у дискуту вйе!
- Убу пич. Дай ми един час да изсипя три тона одеколон, един тир фарйенски парфюм и два танкера гел за коса, да оскубя космите между пръстите на краката и естествено да си обръсна мъничко от дясната вежда, да си залепя лепенката на бузата и отлитам при тебе като мишка при котка!
Речено сторено. Глутницата се събрала за отрицателно време и се отправила с разпусната крачка към дискутйеката.
Първата работа на глутницата била да застане на входа. Били петима:
Номер 0: след като застанал точно пред вратата, хубаво си почесал дупенцето, опънал прашките да не му пречат и направил крачка напред, за да огледа по-добре „матриала тука“
Номер 1: Хванал се за междукрачието, погледнал наляво, повдигнал вежда, погледнал надясно, повдигнал другата веждам погледнал напред, усмихнал се изкуствено и смигнал съзаклятнически.
Номер 2: свирнал с всички сили и се провикнал: ей малката, ти да прайш вятър можеш ли?
Номер 3: Зад него направила грешката да се опита да мине красива представителка на ловувания пол. Той я хванал за подкръстието, обърнал я с лек натиск към себе си, дъхнал на бира и казал самоуверено: Тая дискутйека нйей яка, ай хоим у нас!
Номер 4: Погледнал, видял, обърнал са и повърнал двете бири дето пил по пътя. Победата отново остава за Цезар.
В дискутйеката няма да ви разправям вихъра, показването на бицепси, трицепси, коремна мускулатура, гръбначна мускулатура, изключително умеене на пиене на екс на шотове от студена вода с капка спирт за вкус, танцови умения, наречени от запознатите твърде умилно: „Самолет“ и всякакви подобни.
Нека видим заключението на вечерта:
Мъж 0: Прибира се сам вкъщи на два крака… и две непознати сини рамена с пагони.
Мъж 1: Прибира се сам вкъщи на… 4 колела и 10 лв бакшиш.
Мъж 2: Прибира се сам вкъщи на 4 крака и от време на време на нос.
Мъж 3: Прибира се сам вкъщи на синини и тайнствени външни кръвоизливи. Спомен йок.
Мъж 4: Прибира се с две мацки до вкъщи!!! Те го стоварват полумъртъв пред вратата му, изсмиват се весело и се прибират вкъщи.

Естествено, когато на всички им минава главоболието се събират и се оказва, че:
Мъж 4 се е прибрал не с една, не с две, а с три мацки и леглото им било тясно, затова отишли в кухнята и такова пляскане му ударили, че още не можел да ходи нормално до тоалетната…
Мъж 3 се оказва скромен и се прибрал само с една самка, ама била такава избарана и такава дивачка, че направо му откъснала 3– и лошава работа, ама много дива и телефона й странно защо не могъл да го намери, ама само да му падне пак…
Мъж 2 бил с 2. Не се учудваме въобще. трябва да има баланс. Те естествено били близначки, ама не били руси:( Русото запазваме за Мъж 1. На въпроса: „И, как е?“ той отвърнал надменно: Аве и по-добри съм имал, ама не беше лошо де…
Мъж 1 бил с руса.
Мъж 0 бил със медицинска сестра цяла нощ… в токсикологията.

Сега идва най-тъжното. Нашите порастнали мъже отново стават деца и се женят.
Тук понеже пак прекалих с дължините ви предлагам да видите съвременната жена от предния пост. Нейното положение се дължи точно на това неприятно обстоятелство, че тя горкичата е направила грешката да се омъжи за зодия мъж. Ужас! Много ми е жал за нея, а него ми иде да го бия и млатя и тъпча и мачкам…

И така мъжът еволюирал в деградирането си до крайната степен на абсолютен дебил. Едва тогава и то след дълго упражняване на последното поприще(дебилстването) и скъсването на всички нерви на максимално много нормални хора и най-вече прекрасни жени, той бил готов да си отиде от този свят.
Слава на бога, че не го е направил безсмъртен!
Ной не е мислил навремето…
Бог хубаво го е намислил…
Ама ней се!

И съвсем накрая искам да кажа, че панацея има!
Една хубава жена, силна и властна, една модерна жена от нов тип – Жената Утре! Само тя може да направи от зодия мъж невинно котенце като мен, което да мърка в сладките й крачета и да бъде нейна най-прекрасна упора!
Така че жени, ако желаете да сте жените Утре и искате мъжът утре да е до вас, сложете му каишка, защото той от дума не разбира…

Аз казах.

PS: Приемни часове за фенки: Пон.-Пет. от 9 до 12; Вторник и четвъртък 9-12; 14-16;
Моля без скандали и писъци пред приемната – имам усмивки за всички Ви!

Днес ми хрумна идеята да зарадвам няколко мои приятелки с едно осмомартенско есе посветено на жената. По-голямата част от есето е едно и също за всички тях, но заключителната част реших да направя различна за всяка една от тях. Всичко без въпросната заключителна част си позволявам да публикувам тук. Надявам се да ви хареса дългото четиво:

Имаше на времето в зората на демокрацията един вестник „Жената днес“. Сигурно още го има. На мен обаче все ми се иска да поговорим за жената утре. И понеже ние (мъжете) сме свикнали да ви обръщаме внимание само при следните неприятни обстоятелства:
0. Прави ни се секс;
1. Имате празник;
2. Носим лоша новина вкъщи;
то аз възнамерявам да се възползвам от обстоятелство 1. и да споделя малко крилати мисли, които тутакси ще бъдат така добри да кацнат на пръстите ми (ей, не се опъвайте, жените искат внимание!).
Не, не, не искам да съм лош на празника Ви. Но не мога да скрия, че един от мотивите на есето определено ще бъде фактът, че подобен празник е по-скоро сигнал за проблем, отколкото истински хубаво събитие, но затова по-късно.
Последното ми обяснение (не в любов) ще бъде, че няколко от Вас (жените) ще получат от мен (М;)ъжа) въпросното есе,
НО
само до една част от него. Една част, която е еднаква за всички, всички жени и най-вече моето отношенеи към тях, техните проблеми, страхове, тревоги, радости, усмивки, празници и пр., а другата част ще е персонална за всяка от вас и най-вече за моите настроения спрямо всяка от вас или поне това, което искам да видите от тях;)

Е, стига глупости. Да започваме!
Камера? Екшън? Първо действие.

Жената вчера.

Жената не е вчерашна. Това го знаем всички. Но малко от нас знаят, че днешната жена е вчерашна. Защо ли? Защото днешната жена се опитва да разбие устои, градени хилядолетия. Дали това е лошо? Едва ли. Аз съм бунтар по природа. Не смятам, че разбиването на рамките е лошо. Но винаги си има правила на играта.
Жената вчера беше домакиня. Била е такава от зората на своето съществуване. Съществува ясно разпределение на труда. Силният, мъжът ловува, носи манджарето, бие другите мъжкари, които искат да му вземат кокалчето, респективно жената и плюе, когато говори(и не само).
Прометей обаче дошъл на земята и направил много лоша услуга на жените. Показал огъня на техните покровители, които веднага видяли изгодата. Досега жените само раждали и гледали деца. Мъжете носели храната. Откакто обаче храната можела да се готви, вече ставало по-сложно. Естествено отговорността пада върху жените. А те от своя страна правят секта наречена АнтиПрометей. Чува се, че съществувала до изобретяването на електрическия котлон, когато сектата била разтурена, а част от нейните поклонички създали нова секта с името АнтиЕдисон!
После дошло земеделието. Естествено не малка част от работата отново пада върху жените.
Въобще жените вършат всичко, а мъжете само опъват лъка, плюят бият и плющят. Това е картинката на жената вчера.
Изводът?
Мъжът е пълен изрод. Неандерталец до мозъка на костите си(слухове твърдят, че това било единственото място, където се срещал зачатък на тази сложна сива тъкан;)) и абсолютно неориентиран дебил, който обаче си гледа много добре интересите, а жената от своя страна е влюбчива и наивна, респектирана от силата на ответния пол газелка, която или трябва да върши всичко това или рискува да гризне дръвцето.
Животът преди всичко. Това все пак е жена. Жената не може да рискува своя живот. Това означава да рискува живота на народеното си потекло или пък на нероденото си още такова. И така жената се превръща в робиня на мъжа. От изобретяването на огъня, та чак до изобретяването на електрическия котлон. Фактите посочват, че и след това положението не остава розово.

Стоп камера!
Сега си представете една застинала картинка. Едно типи. Пред него накладен огън с едно гърне на него. Пред гърнето с черпака в ръка една млада красива полугола жена, загърната с бизонска кожа. На гърдата й увиснало сукалче. Около нея тичат две дечурлига с акъл като моя, но на възраст подходяща за акъла, а трето се подава през дупката на типито уплашено и се чуди дали да се заиграе или да се гушне в мама и да си поплаче, че е такова мъниче в този голям голям свят. Сега дайте малко zoom out. Виждате ли в далечината двамата мъже, които на един кол мъкнат поредния бизон за разфасоване. Точно така, на един кол на рамото. Е, нямаше нужда да споменавате, че единия си бърка с другата ръка в носа, а другия плюе пеперудите, които прехвърчат пред него, изхилва се гадно, изсумтява нещо на другаря си по оружие и отново заплюва някоя невинна пеперуда. Да, верно аз го споменах, не вие, както и да е. Картинката вече мисля, че стана ясно. Сега нека направим завъртане на 180 градуса.
Ало, операторката;) А, благодаря ти.
Сега забелязвате ли как докато камерата се върти, изведнъж тази картинка изчезва, заместена от жената днес.
Ей, ей, ей, стоп! Идеално. Точно 180 градуса. Жената днес в близък кадър. Знам, че го виждате, но аз да резюмирам набързо, да не би някой детайл да ви обягне.
Жената днес е с долнище на свободен анцуг, а за горнище има широка разпусната блуза. В едната си ръка държи бебе на рамо, което току що се е напапало и сега трябва да се оригне. Жената днес отбягва да гледа рамото си, защото знае, че отново трябва да пере, а вече няма нерви за това. В другата си ръка държи дървена лъжица, с която бърка нещо пържещо се, което трябва да бърде прибавено към нещо печащо се, което пък трябва да бъде смесено с нещо варящо се, както и да се сложи сладкиша после експресно в кухнята, че мъжът й не може току така да увисне само с основно. Трябва и супичка, трябва и десертче. И целувки и милувки. Изморен е от много работа цял ден горкичкия – няма как…
О, ама вие да не си помислихте, че това е цялата картинка?! Естествено, че не! На едното рамо казахме, че има бебе, а на другото е естествено телефонната слушалка, която обикаля с нея от час и половина из кухнята. Първо половин час трябваше да обяснява на русата секретарка на шефа как да изкара всички отчети от последните три години от компютъра и да ги принтира за новото отчетно събрание породено от внезапната данъчна проверка, а след това повече от час вече утешава съседката, чийто мъж първо се напил, после я набил, а накрая я напуснал. Тя горката била толкова разстроена от третото, че нашата съвременна жена не могла да не я съжали. Обясненията обаче, че той е тъп кретен без капка мозък и е от семейство -завъри, постингнали само временен ефект. Минутка след това, тя се сетила за последното цвете, което получила по случай… годежа им и отново избухнала в плач. Но нашата съвременна жена упорито продължава да поддържа своята съполничка, която имала нужда от моралната й подкрепа. Това обаче ни най-малко естествено не пречи на картината да се появи още един обект, а именно второто дете, което я дърпало за ръкава и тъжно я подканвало по-бързо да сложи сладкиша във фурната, за да може то да си го излапа преди тати да се е прибрал;)
В цялата тази суматоха жената днес успяла също да пусне три перални, да простре две, да провери четирите си пощенски кутии, да отговри на близо 70% от писмата, да провери конвенционалната поща, да плати сметките, да почати с най-добрата си приятелка, която вмомента била с любовника си в Рим, да нашамари два пъти малкия, да преспи три пъти бебето, да измие всички съдове, независимо, че нямало никакъв смисъл, след като след 10минути отново щяла да бъде пред пълна мивка, да прибере всички, повтарям ВСИЧКИ играчки от пода и дори да изпрахосмучи… набързо. Вмомента, в който тя седнала за първи път от шест сутринта, мъжът й звъннал на вратата. Тя подскочила уплашено, отключила и без да го погледне попитала: „Ти ключ нямаш ли?“
- Надявах се на една целув… – опитал се да каже мъжът, който от вратата искал да си изпроси милувките, но осъзнал, че никой не го слуша. Естествено за всичко е виновна жената.
Нея постоянно я боли главата. На нея не й се прави секс. Тя по цял ден стои вкъщи и нищо не върши. Нейните приятелки са най-дразнещото нещо на света. И дори не поглежда мъжа си, когато го посреща след дългия отегчителен ден на бюрото. МОЖЕТЕ ЛИ ДА СИ ПРЕДСТАВИТЕ КАКВА НАГЛОСТ!
И така жената става онази, която по цял ден нищо не прави, само иска пари и се оплаква, а мъжът остава един незадоволен трудовак.
Тук се намесва и съвременната любовница, но за нея някой друг път.

Какво? Не ви чувам? А, ама това не било жената днес, а после жената вчера в модерен вариант? Така си мислите вие. Сега идва и най-интересната част.

Стига с тая камера! Уволнена си!

Жената днес – безкрайното лутане между мечтата и реалността

Вие не разбрахте. Не обърнахте внимание на момента с телефона. Жената днес не е просто домакиня. Тя е работеща домакиня. Дори, когато е в майчински пак е работеща от вкъщи домакиня. И не защото няма кой да плаща сметките. А защото желае да бъде жената утре. Желае да бъде самостоятелна, независима, равна в социално отношение, да докаже своята сила – интелектуална, а не само душевна, а понякога дори и физическа.
Част от жената днес дори желае да покаже, че е по-висшият от двата пола. Демонстрира и парадира със своята мисия да продължи човешкия род, както и със способността си да успоредно с това да прави света по-добър, по красив и по-усмихнат.
Жената днес е improve-нат вариант на жената вчера. Към образа й на домакиня са добавени лицата на бизнесдама, политик, трудовак и какво ли още не. Тя е нещо като три в едно. Мъжете пред днешната жена ряпа да ядат.
Жената днес обаче се изхабява бързо. Жената днес поема повече отговорности, отколкото всяко човешко същество би могло да поеме. И се справя с тях. Какво й коства само тя си знае. Но жената днес е в пъти по-неизгодна позиция. Отстоява я само, защото е драпала за нея хилядолетия. Жената днес се лута между реалността на домакиня и мечтата на директор в мъжкия свят. Ежедневието й е изпълнено със шпагати между тези две нейни поприща. Жената днес рядко осъзнава, че тя всъщност прави живота си не по-пълноценен, а просто по-сложен. Но жената никога не е била просто същество. Напротив. Тя е в пъти по-сложна от мъжа и може би точно затова й харесва този объркан и заплетен живот.
Аз обаче обичам жената днес. Затова искам да поговорим за жената утре. Защото вие, приятелки мои, сте жените днес и жените утре в едно. На вас се надявам да запазите жената такава каквато я обичам и от жената Шпагат да я превърнете в жената утре!
И все пак пред какво изпитание всъщност Ви поставям?

Жената утре

Жената утре е като konqueror. Това е файловият мениджър на KDE. Той беше замислен да бъде лек, фееричен и елегантен, бърз и удобен. Изключително полезен и любимо сечиво на всеки един потребител на KDE. С малки изключения(удобен не пасва за определение на жена например), Бог е имал същите претенции за жената, която е създал. Получава се обаче нещо съвсем различно. Поради така наречения overprogramming т.е. пренасищане с програмен код, нашият файлов менджер днес е тежък и тромав, елегантността му е само загатната, а от любимо сечиво се е превърнал в болка за себе си и всеки потребител. Жената днес също е пренатоварена и претрупана. Със задачи, отговорности и и и какво ли още не.
Но надежда има и за двете!
Ето как аз виждам жената утре:
Жената утре е равнопоставена на мъжа. Тя получава равни пари, за равен на мъжкия труд, напълно свободна е да упражнява професията, която желае да практикува, грижовна майка е и любвеобилна съпруга. Жената утре е усмихната и жизнерадостна, от нея струи щастие, светлина и любов. Жената утре е стимул за всеки един мъж на тази земя да се развива и да бъде добър, да бъде добър спрямо нея и спрямо всяко едно същество на тази земя, да се опитва с всички сили да прави света по-добър и да помага на жената утре да прави същото. Жената утре е ангел.

Но Вие всички вкупом ще кажете:
– Ало, сладък, чакай бе, ама това си е жената днес!

Не, не и не!

И знаете ли, любими мои дами, къде е разликата между жената днес и жената утре?!
Еми не знаете, затова ще ви кажа!
Разликата е в МЪЖА!!!

Ало, операторката, двойна заплата! Моля те душко, айде само още един кадър. Обещавам повече да не правя така!

Ох, нави се – страхотно нещо сте това жените!

Така, съкровище, сега задачата ни е следната. От онази позция с телефона, трябва да завъртим камерата три пъти на 360 градуса. Следиш ли ми мисълта? Получава се един водовъртеж от размазана картина и когата камерата спре… виждаме жената утре!

А жената утре изглежда така:

В кухнята се е появил втори субект. Мъжът. Той държи бебето на рамото си, което току що е било нахранено от жената утре и трябва да се оригне, за да не го свие стомахчет, защото никой не обича децата да плачат. В същото време, той си играе с малкия дивак, който тича ту при майка си ту при баща си и се опитва да го залъже, докато сладкиша се опече, защото иначе става страшно. Знаете какви зверчета са децата, когато им се яде сладко. Вижте мен!
Докато жената утре е хранила мъничето, мъжът е нарязал лука, картофите и морковите и ги е наредил на плота до печката, за да може жената утре за нула време да приготви тайнствените манджи за вечеря. Тя от своя страна за благодарност е сложила във всяка една от тенджерите по една капка от тайнствената подправка наречена любов. Тази добавка прави храната не просто фантастична, а направо манна небесна! Жената утре отдавна вече е приключила със всички мейли, успяла е дори сама да принтира и прати по пощата годишния отчет на шефа си, който на следващия ден се връща от командировка и ще бъде приятно изненадан от прекрасно свършената работа и сега се опитва да успокои приятелката си, която отново е имала неприятен спор с мъжа си, който е изключително изнервен заради това, че няма работа и тя го издържа вече месец и половина. Но приятелката е притеснена повече за мъжа си отколкото за себе си, защото тя е сигурна в любовта му и желанието му да се справи, но усещането му за слабост и накърнено самочувствие, заради това, че се е превърнал в зависим от любимото същество, кеото е отреден да пази и защиатава, я притесняват.
Жената днес е усмихната и ако върнем назад каретката…

Колежке? Благодаря…

ще видим, че когато мъжът се е прибрал вкъщи, тя го е гушнала, цункала, усмихнала му се е до уши и му е казала да си провери пощата, където му е пратила сладка картичка в отговор на неговото любвеобилно писмо, което той е стъкмил с огромно желание в обедната си почивка, докато колегите са били на по бира.

Ето това е жената утре.

PS: Уводът малко се разминава с изложението и заключението, но както знаете, аз пиша каквото ми хрумне на момента, така че моля да ме извините, а що се отнася до зачекнатите, но недоразвити теми в увода – оставям ги на вашето въображение!

Честит празник на всички дами!

Първо искам да се извиня искрено и не толкова лично(имайки предвид посредничеството на блогър;)) на Владо Пасков, за изключително дългото забавяне в промяната на линка към блога му. Мързел батка, ти поне ме разбираш:)
Вече грешката е поправена и можете да се насладите на писанията му само с едно кликане на мишката:) Хаха дори в уиндоус трябват две, така че удоволствието двойно, а усилието на половина;)
Искам също да представя и блога на Камен Найденов. Той не е толкова нов, ама чак сега се наканих да го включа. Пише рядко, но пък качествени, интересни и полезни неща, така че си заслужава да хвърляте по един поглед от време на време…
Живи здрави и наздравИ!:)

Здравейте всички!

Вече Ви пише едно 20 годишно бебе, което напуска ложата на тийнйейджйерите и се прехвърля в проходилката на големите батковци:)
Днес учудващо съм много усмихнат. Не че има защо. Има де. И сега дори ще Ви разкажа. Вчера значи Ванката имаше Рожден ден или както твърди роси ден ден:) Понеже се скарах с всичките си немски познати, изключих телефона си и се отпуснах пред компютъра още от трети. Не трябва да пропускаме, че съм и грипозен, което допълнително потвърди нежеланието ми да ходя в таверната да празнувам трети март и после и РДто си. Всъщност не се скарах с всички, но на останалите бях нацупен, щото ми беше нацупено и прочие. Така. на трети празника беше в семеен;) вид така да се каже. Беше симпатично малко тържество, в което участвахме аз, колонките и големия лъчезарен екран. Верно много лъчезарен;). Какво имаше на екрана няма да кажа:)
На четвърти сутринта се събудих. Няма да си проспя РДто я. И към обяд, когато и мозъкът ми се събуди ме озари прекрасната идея да си празнувам РДто! Е как как! Събрах от целия свят приятелите си и ги поканих във виртуалния МорскиВълк. Толкова пълен не го бях виждал от много време. На няколко пъти народа задремваше под масите, но все в момента на умиране на купона влизаше по някой нов и възраждаше духът на пиене. Аз бях СамоЧерпец. Първо бях ВиноЧерпец, ама се оказа, че най-вървежна е ракията и колата и затова минах на СамоЧерпец. То не бяха шопски салати, не бяха картофки соте, коктейли с ролца от раци, вина, водки, ракии, мастики. Към 11 часа изкарах и изненадата на вечерта – едно хубаво печено прасенце с ябълка в устенцето и една скромна 100литрова бъчвичка с Маврудче. Вегетарианците си ръчкаха доматчетата от салатката и гледаха тъжно, но понякога купона изисква жертви. В буквалния смисъл. Като порастнат и те като мен ще го разберат:)
Беше изключително забавно. Поне на мен ми беше весело. Надявам се и на другите. Беше си страхотен рожден ден. Братлето и той намина. Обвиниха ме после, че не го храня, щото три часа статусът му беше „хапвам“. Сватосахме бат Гойко и Спиралка и такива работи. Абе купончето си беше шест. И най-хубавото – без пари:) Напих цяла армия а продължавам да си кътам 4те евро в джоба:)
Искаше ми се да направя бот Виночерпец ама нещо не можах, не за друго ми щото просто нямам идея как. Оказа се, че плъгина, който показва каква музика слушам, та да знаят хората на какво да танцуват, работи само с Копеле и пак не се получи. Та карах на ръка. Но пак си беше забавно. Доволен съм.
Та така. Като един същински модерен човек прекарах 2рия си юбилей във виртуалното пространство събрал оста Кьолн-София-Варна в най-топлото кръчме на света – виртуалният Морски вълк (време за реклама)
Сутринта се събудих все още болен, но и все така доволен:)
Така де, както виждате нищо интересно, но важнто е, че това е един усмихнат пост, а какво по-хубаво от една усмивка?!
ПС: Положителното в цялата история беше, че хората най-сетне се разбраха, че тази сряда ще го бъде ОБВ! Да живее! Да живее! Да живее!

Отдавна не съм писал тук. Знам, знам. Нямах по едно време желание по друго време време по трето време сили. Но важното е, че петото годишно време в Кьолн дойде и си отиде(което е по-важно). Карнавалът. Това е петото годишно време. Февруари Кьолн откача. А последната седмица е направо фурор. Шествия по улиците. Намацани хора с перуки и костюми обикалят града пият пеят и прочие. Бановете не спазват никакво разписание, нищо освен кръчмите не работи и въобще сякаш живота спира за миг, за да може светът да се напие.
Аз имах щастието да работя няколко дни като сервитьор през тези карнавални дни. Видях истинското лице на карнавала. Нарекох го свинщина, но беше меко казано.
Скивайте сега далаверата. Бил съм един път барман в това заведение. Това ми беше първата смяна. Нямаше много работа. Оправих се без проблем. Вторият ден, който бях на работа, разглобявахме. Цялото заведение беше изпразнено, оставиха се 4-5 масички и всички стени бяха скрити от паравани, за да не се потроши нищо. Щото има снимки, картини пиана и прочие…
Работа за два часа. Третият ми работен ден беше вечерна смяна по време на карнавала. Това беше не просто изпитание. Те направо ми взеха акъла. Оказа се, че съм си записал гершно и не съм бил на работа от 19, а от 18 часа. Отидох аз петнайсет мин. преди 19 и направо пребледнях. Не беше просто пълно. БЕШЕ ПРЕТЪПКАНО. Без да преувеличавам, едва към 19.05 успях да стигна до бара. Това са едва 4-6 метра! Малко ме нахокаха, а аз гледам с ей такива големи очи и се чудя кво ще става. Метнаха ми един кранц и арееее в тълпата с 12 бири на ръката. Беше си лудница. Повече от лудница. Над десет чувала боклук се изхвърли после. Такава мизерия не бях виждал. Свине. Пияни. Не щат да плащат, правят се на ударени, правят проблеми. И така… Изкарах после още две дневни смени. Там от обяд нататък ставаше същата лудница. Лошото беше, че на едната ми беше лошо и драйфах през 15мин, та не можех да направя много пара, ама пак оживях някак.
Интересни лоши случки:
На минус бях последната смяна със една кола и една бира – за бирата сам си виновен, за колата съм бесен на педерастите дето за никви пари се правят на ударени, а после тези пари ги вадя от моя джоб, който обаче е празен.
Опитвайки се да помолим двама души любезно да напуснат заведението се сбихме. Колегата малко подивя и ми се наложи да разтървавам. Боя всъщност аз го почнах. Оня пич тръгна да ме дърпа и аз му бих един шамар и се почнахме. После с помощта на няколко мутри от публиката ги изхвърлихме. Педерасти.
Пичовете си влизат с бирата. Ба си наглото. Едни дори си бяха донесли чашки, щото давахме в пластмасови да не чупят излишно. Туй добре. Но когато извадиха и мезето и ми призля. Ба си селяндурите.
Една кучка пияна два дни подред се ебава с мен. един пич не си мръдна задника и аз го хванах за връта и го изритах на два метра назад, за да мина. Много хубаво си го изкарах, а той даже не разбра кво стана.
Един идиот/ка ме спъна и от горния подиум та на долния барабар с бирите. Аз бая се натъртих, ама бирите може да се каже це оцеляха.
Един македонец ме псува, а аз му се усмихвам и му казвам на немски, че го разбирам. Оня продължава. Аз пак му казвам, че го разбирам, той продължава. Със свободната ръка го прегърнах през рамо и пак на немски му казвам: Пич, не разбра ли, че те разбирам – стига си псувал! Той разшири очички и млъкна:)
Едни пичове искаха да натопят някъв да плаща вместо тях, който ест. нямаше да го направи и тряваше аз да ги плащам. Тези немци са много нагли.
Един се опитваше да ме мине с 10 евро. Педераст.
Има и други простотии ама сега не ми се сеща вече.
Забавните моменти.
Аз си изкарвах нервите по два начина. Или блъсках и ритах всеки който видя. Или избухвах с тях на немските им грозни песни. Някои песни обаче бяха латинота с немски текст или пък битълс. На тези ставаше избухвация.
Единия път намерих едно празно квадратче и със седем осем бири в едната ръка свирнах на един пич да ми хвърли дайрето си. Хванах дайрето и започнах да танцувам самба, докато си тактувам с дайрето в едната ръка и нося бирите над главата си в другата:)
Събрах очите на народа.
Видях Елвис отидох при него и викам: Пич знаех си! Знаех си, че си жив! Никой не ми вярва, ама аз знаех!
Едно маце нещо ме гледаше много наточено и аз докато минавах с биричките я щипнах съзаклятнически по корема.
Разнасях бирите докато правех влакче с клиентите:)
Пак играх самба дето ми паднеше. Пеех докато се мотам и така.
Вчера като излязох да изпуша една цигара навън на въздух едно маце тръгна да се заебава с мен. Ама вече ме мързи да пиша, та затова друг път.
Ако не бяха такива нахални прости селски и какви ли не още свине, карнавала щеше да ми хареса.
Айде наздраве!

Тия дни се роди един нов блогър. Стоян Янков. Готян пич. Няма да го представям тук, само ще Ви кажа, че си заслужава да се чете. За съжаление или радост, половината му постове са на немски, така че другарите и другарките, имащи щастието да не знаят този език ще го извиняват:)

Голямата Кутия

Днес е велик ден, братя и сестри! Днес реших да подобря рекорда си по неспане!!! Рекордът до този момент беше 72 часа. Сега се целя в заветните 92. Имах късмета днес(вчера, 2ри февруари) да съм се събудил в абсолютно кръгъл час – 12.00 на обяд. Ни минута по-рано или по-късно. Това немско време. Докато пиша този пост вече минава 16тия ми час без сън.
Предлагам да залагате, колко ще издържа. Вече има два залога. Единият е 18 часа;). Пича има още какво да научи за мен. Другото предположение беше 48 часа. Аз се целя в 92, но реших да вдигна залога на 100. Така ще си легна на 6ти Февруари в 16 часа за кратка следобедна дрямка;)
Е, очаквам вашите залози и наддавания с нетърпение:)
А и кратка справка. Рекордът на Гинес е 264 часа. Малко са ми множко, но следващия път ще гоня 200. А където са 200 там са и 272;)
Желая си успех!