Иван
пт 17 окт, 2008
[…]
Елате, елате, вземете ме цялата!
Изпийте до дъно, до кокал режете!
Подарете ми сетне раздяла,
опънете въжето,
ритнете столчето,
усмихнете се и продължете,
а аз ще се усмихвам на болката,
ще се усмихвам взирайки се в светлината –
премаляла, без въздух и бяла
на примката ще се отпусна
и на свой ред аз ще ви напусна!
Иван Иванов – Ванката
17.10.08
Нещо не съм във вихъра си напоследък, ама колкото – толкова…
Иван
сб 13 сеп, 2008
Не искам детската безгрижност.
Не искам старите игри.
Аз искам да съм тази личност,
но във добавка – с детските мечти!
Има още…
Иван
чт 4 сеп, 2008
Умира.
Нещо малко и невидимо умира,
но макар и малко, то във себе си събира
всички истински неща…
Има още…
Иван
пн 1 сеп, 2008
[…]
Стоиш на края на морето,
аз – на сушата на края –
заедно сме общо взето,
но в частност сме самички, зная.
[…]
Иван Иванов – Ванката
30.08.08
Иван
нд 31 авг, 2008
Снежинки посред лято –
замръзва всичко като в приказка.
На юг полита щъркелово ято,
морето спира във скалите да се плиска.
Тупти все още в бавен ритъм.
Тупти, боли и не замръзва –
за старото ни лято все приритва,
но само със желанията си зъзне…
Иван Иванов – Ванката
22.08.08, Варна