Беше велико! Беше прекрасно! Беше страхотно! Беше неповторимо! Е, за жалост беше…
То купон, купон силно казано. Онзи ден се събрахме шест души. По стечение на обстоятелствата се оформиха две двойки и две единици, ама двете единици не останаха назад, щото после останаха цял ден заедно, докато другите отново потъваха в злободневните си проблеми ние просто дадохме стоп кадър на света, завряхме на пясъчния часовник една тапа отза…посредата да спре да тече за малко и се огледахме в нас около нас за нас… Но това после… сега за купонеца:
Седим ние пред пикадили на окръжна с три готварски книги, две жени и аз, и се чудим кво да готвим, за да преценим кво да купуваме. Накрая им изхвърлих готварските книги и почнах да се чудя какви вкусутии е правила мамчето и какви съм правил аз – оказа се, че на по-специалните, които карат душата ти да вие от кеф просто съм им забравил рецептите. Затова предложих мусака и уж демократично(в последствие никой не съжаляваше…май:)) я приехме. Решихме да е постна заради Рали, която от месец била вегетарианка. Поради тази причина се реши, че ще има кюфтаци, както казва Борко, за гарнитурка към нашта постна мусакичка:) *Да живее българското*:). След това те отново се заровиха в книгите, за да видят как се прави постна мусака, но в крайна сметка ги накарах да си мислят, че съм много добър в готвенето(в крайна сметка им показах, че не съм:)) и сами скалъпихме рецептата – после ще кажа къв беше резултата.
Момичетата избраха една рецепта за курабийки много добра, отказахме се от какаото в рецептата и направихме курабийки с мед, орехи и канела – мноо добуо ша ви каа аз!
Тъй влязохме в пикадили с дълъг списък и малко пари в джоба – взимахме смятахме връщахме смятахме взимахме смятахме добавихме още пари в касата усмихнахме се смятахме – стигнаха точно – някой дължи на Радост 4 стотинки ей, да не забравите!!!
Аз изпуших още един фас и се метнахме в колата на Боркича – добре, че Ралито е малка:)
Ебах ти жестоката вила – направо ми секна дъха! Забравете страхотните интериорни и екстериорни решения(е, в интериорните както Радост сама си каза съвсем не е толкова прекрасна… но аз хич не съм съгласен – важно е усещането за топлота, светлина илюбов, което изкри от всяка изронила се мазилка там – шегувам се за последното:))
Тъй, прекрасното беше градината! Макар и имаща нужда от по-честа поддръжка, идеята, камъчетата, подредени около цветя, чешмичката, лампите – страхотно си беше!(аз чак сутринта забелязах, че може още нещо да се направи, което показва, че и така си беше велико) а гледката… МОРЕ ПОЛЕ ГОРА – не не не – МОРЕ ГОРА ПОЛЕ – така бяха подредени, та що са с главни букви ли?! Ами защото това значи – КРАСОТА, СПОКОЙСТВИЕ, СЪВЪРШЕНСТО – във възходящ ред…
А хората?! Скоро нареждах някои от тях и не исках да ги виждам много много, мислех си, че всичко, което е останало между нас са едните му хубави спомени… Радвам се откровено, че някои хора не дойдоха, с които никога не съм имал много общо и които наистина в последно време не искам да виждам… хич… дамм… та се получи една приятна задушевна компания от хора, които приемам и обичам… не вярвам, че го написах… РАДОСТ – права беше, мамка му, сам ще се убедя…:( Ама е то а… забравете… тя и без това никога няма да го прочете…:)
Тъй, там като се събрахме, такова готвене му ударихме:) Туй борко неди белят картофи, Стоян Рали мъчат палят огън, Ванка пали, те целува, Радост плаче… що плаче ли? Ами лука се падна на нея, ама и аз реших да й съчувствам понеже бях до нея и …. не помня кво правих:) ааа чистих ориз:) Метнахме лука в тигана, той огъня изгаснал, нашите верни помощници хич не го гледали… мъка… та лука нещо не се получи, аз реших, че трябва и ориза и морковите да се запържат, ама не изчаках да се зачерви лука и тн абе там я пооплесках, но в крайна сметка не се получи зле – важното е, че намерихме червен пипер, щото иначе майката си ебало…
Та метнахме я в печката и освободихме терен Неди и борк…
чакай бе, сол нямахме:) Та аз метнах всичката сол, която намерих в мусаката и после намерихме половин килограм, въпроса е, че аз не знаех колко съм слагал преди това и от предпазливост, та безсолно, ама карай – кюфтета:
Боркича меси, Неди обяснява как ги прави БАЩА й, в последствие контрирана от мен признава, че той друго не прави;)… та те пък се оляха със солта и добре, че го сториха, щото се получи приятна симбиоза между двете:)
Боркича се печеше на скара, а пък аз си пушех цигарата и тичах наляво надясно да командвам:) Естествено прекалих във всяко отношение, както на следващата сутрин неявно ми беше показано, пък аз явно го разбрах:)
Няма значение.
Като метнахме и заливката на мусаката и доматите и тн се получи една такава ФАНТАЗИЯ, че всички си облизаха пръстите…
После чак като я доизяждах студена разбрах що неща съм сбъркал, но заключих мъдро: „Следващия път…“
Сега.
Гледат филми, не дот ЕнтЕлЕгЕнтни, но все пак с нещо смислено някъде към края в едно изречение заобиколено от тъпни;)
Аз естествено заспах:)
Като се събудих бях сам… събуждах се няколко пъти и накрая в седем и петнадесет двадесет вече блеснах станах и реших да мия чинии(болен бях болееееееееен да не си помислите нещо!), но се оказа, че ни свършило верото – после цял ден с течен съпун чинии как се мият знаете ли:) Не знам колко добре ги измих, но като че ли поне не си личеше да е зле:) … на пръв поглед …
Радост скоро след мен стана и малко след това събудихме всички – жалко, щото не можах да гледам в десетката, дано не са били, кой знае колко важни теми… после и онова икономическо предаване, на което все му забравям името изпуснах… а вечерта изпуснах и двеста годишния човек, по средата изпуснах Мерито, която замина за Германия, но в крайна сметка мисля, че всичко, което изпуснах си заслужаваше… дано!
е, събудихме се, напрайхме сладките, напрайхме палачинките – адмирации на Радост, че ме научи как се правят:)
Накльопахме се и Стоян Ралито Неди и Рад…Борко си тръгнаха:) Без малко да изгоня всички;) и да обявя едноличната си власт над чуждата собственост – Ванказация му викат:) Всичко за Ванката!:)))
Тъй, в крайна сметка останахме двамата с Радост да дооправим щетите
ааа… Стоян направо ни разби – не само изми немалко съдове, ами разглоби мивката, за да я почисти – евала стояне…чакайте да махна миризливката от клавиатурата… преди два дни влезе през прозореца и сега се появи – горкичката душа береше вече…
Стояне, ако не друго, то водопроводчик ще стане от теб:)))) – ще отворим ресторант с тебе – ти ще си по техническата поддръжка, аз ще готвя, неди ще командва, радост ще сдобрява, рали ще гледа, борко ще яде:)(все трябва някой и да се жертва за благото…)
Така почистихме ние всички следи, отидохме на терасата и си говорихме говорихме говорихме… ще пропусна някои подробности… ще пропусна и факта, че по-скоро аз говорех а Радост слушаше, имам предвид не през цялото време, но в процентно съотношение…
Решихме да отидем пеша до галата и от там да вземем автобус, но след тва решихме да отидем пеша… до градо! И го направихме… вървяхме вървяхме вървяхме гледахме гледки, помогнахме на едно малко кученце… опитахме се да му помогнем… блъсна го кола, но му няма нищо освен уплаха, малко натъртвания по задните крачка и … абе то хич не си взе поука и му стискам палци да не го отнесе пак… на аспаруховия мост скочи …. не бе, не скачаха вече, но пък имаше страхотен залез – много добро, прекрасно, истинско, неопетнено от суета и бързане и сивота и безразличие и да го еба.. .разбрахте ме… голям вятър ни го духаше, та не можахме много много време да му отделим, а и се сетихме, че имаме да връщаме видео касети в пикадили пък не знаем до кога бачи в неделя – та тичахме да хванем евентуално работно време 8.30, щото за 8 със или без автобус няхме шанс…
Е, бачили до 10… карай:) Седнахме на пейката, на която седяхме и на предния ден на обяд и се чудехме защо никой не забелязва изморените ни лица и болящите ни крака… След това чух едно дете да говори по телефона, а баща му да стои отстрани, чудейки се какво да направи… „Не ни стигат паричките“… другото не е важно… след това, което ме разби, не защото за първи път го чувам, а защото го чувам виждам усещам навсякъде… и после наистина – за двадесет минути видяхме толкова болка в този град, колкото за часове не можахме да видим… и Радост, която никога няма да проечетеш това, ако се сещаш за онзи човек, който лежеше спокойно до едно лозе, сигурно неговото, и си играеше с тревичките – той също беше скъсан, зле облечен и мръсен, но изглеждаше толкова по-щастлив, не бих искал да кажа щастлив, не е това думата, беше спокоен… а тези хора бяха срутени, измъчени, заставени, без ВИДИМ изход… макар че май и невидим няма… мъка
Седнахме пред Радост и си говорихме така към час…
По стечение на обстоятелствата и неблагоприятните ветрове тя се прибра и аз се прибрах…
Може да е странно, но въпреки, че аз говорех наистина мнооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооого, което си е типично за мен, научих и много неща за нея….
тя каза, че се чувства лека, а пък аз се почувствах нов… по едно време, когато се замислих над тези проблеми малко натежах, мисля, че тя също, но поради други причини и в желанието си да запазим лекотата се прибрахме…
Лекота е малко… аз успях да преосмисля живота си и да намеря част от онези изгубени детски години, които ме правеха човек… част, но то така се почва пъзела…
а замисляли ли сте се колко много са малките едва видими звездички и как са единици големите, набиващи се в очите звезди… хората… всички сме в шибаната матрица… туй малко матриал:Р за мислене:)
Първо да благодаря на всички за прекрасната вечер и прекрасната сутрин
СТОЯН И РАЛИТО: Следващия път имате и 8те яйца и двойно повече брашно и двойно повече мляко и двойно повече време, но тея палачинки бяха вълшебни:)
Тъй то.
РАДОСТ, която никога няма да прочетеш това, благодаря ти за прекрасния следобед и прекрасната вечер, която ми донесе толкова толкова толкова много топлота, въпреки шибания вятър… всъщност още куп неща ми донесе…
Надявам се и на теб да ти е донесла нещо!
Надявам се лекотата да не е била от факта, че накрая седнахме след много часов поход:)))
Горките ми читатели!