lgМъка²

В четвъртък срещу петък вечер стоях цяла нощ пред компютъра опитвайки се да създам уеб страница, използвайки изцяло CSS технологията, с цел да намаля максимално html кода, намалявайки съответно и много от моята работа. Имах някакви общи познания по техниката и я бях използвал за дреболии, но сега ми се наложи да пиша няколко страници код едва за няколко картинки. Следобед четох доста за техниката, но точно най-важното го пропуснах, а именно главата за позиционирането, с което се занимавах и цяла вечер. Нея просто бегло я погледнах, казвайки си, да да ето това ми е нужно, да това го знам. Знам нъцки! Оказа се, че има едни много прости тънкости, за които обаче ако не внимаваш, всичко ти се ебава. И се чудя аз на следващия ден, защо аджеба използвам проценти, а то на всеки браузър от ебано, та по ебано….
Ех, чети народе, чети! Сега ще ми се наложи в общи линии да пренапиша целия ЦСС и да попроменя малко хтмл-то, за да постигна желания резултат. Това означава още една кана кафе, кутия цигари и естествено поредната безсънна нощ!:(
Туй да ми е проблема – ще го оправя. Макар че предвиждам много главоболия, но ще стане, ама ще имам перфектно позициониран дизайн и никаква функционалност.
Тя вече определено ще ми ебе майката отвсякъде. Много кофти! Имам три скрипта да направя за едни менюта. Да ме пита човек за кво са ми и нямам идея как да ги направя. И за цялата тази незнайна филосифя имам още десет дена!
Това означава поне три дни без никакъв сън, два дни почивка и още три дни без никакъв сън.
Сефте:)
Мъка мъка!
Много хора искаха да я видят, ама за съжаление няма какво да се гледа още, така че към 10, до 15ти март ще очаквате едно линкче тука с абсолютно готовата страница…
добре че ми се събират там малко повече дни край националния празник – там ще поработим здраво:)
Стискайте палчуги народе, щото друг изход нема…

Тия дни както винаги бяха много спаружени. Училище(е…) вкъщи и пак същото. В леглото пред компа. Никва енергия за нищо. Но днес вече ми се наложи да поработя над последния проект – уеб страничка. Дизайнера си свърши донякъде своята роля, като ми направи и наряза картинките както го помолих, но не можа да им добави транспарентност поради ужасна преебавка на качество. Аз обаче хванах Gimp. Дръпнах най-новата версия, инсталирах куп глупости и се хванах да ги правя прозрачни. Без никаква загуба на качеството картинките станаха три пъти по-малки и направо излетях. Всичко вървеше идеално гладко:) Сефте се чувствам толкова добре. Смятам след като се преборя и със кода на страницата да направя още една серия обработка на картинките и пак без загуба на качество, намалявайки размера им(в пиксели) да намаля още малко и размера на файловете:) Така от близо 700К(абсурдно много за сайт) ще станат около 150к. Имайки предвид, че много от тях ще се набутат в кеша, сайтът ще бъде достъпен дори и от 32кбитова връзка.
Много съм щастлив.
Все така да ми върви!
А личните ми преживявания ли – се вгъз както винаги, ама кво да се прави. Важното е да има цигари, добре свършена работа и кръчми отвреме навреме и животът ще продължи:)

Имам намерение от няколко дни да избложвам учителката си по астрологи… пардон астрономия тук, но не си струва просто да се гъбаркаш с хора, които са под морското равнище…
С мен не става нищо в най-буквалния смисъл. Спя спя спя и слушам музика. Обзавеждам се с максимално много албуми на Нина Симон, имайки предвид, че имам кофти ограничение на трафика. Но все пак… Така като гледам в най-добрия случай тази вечер или в най-лошия утре сутрин ще имам трети нейн албум.
Животът тотално спря своя ход. Аз също нямам намерение да мърдам. Не си заслужава. Няма за какво. Един приятел каза, че не може да разбере такава позиция и му завиждам, че му е непозната, защото тя е от типа:“Състояния близки до смъртта“.
Но от това не бива да ни е страх. От нищо не бива да ни е страх. Страхът е ирационален. Него трябва да го душиш докато не се стопи до последния квант!
Аз всъщност днес нямам нищо за казване, но тъй като нямам и нищо за правене реших да напиша някоя друга дума тук… извинявам се за изгубеното ви време.
До скоро.

Заради абитуриентската пуснахме една такава кампания в нашия клас. Всеки да напише по някое качество за другите от класа и Мимито го озаглавила така, макар и да не пасва много, но ето качествата.(Цифрите в скобите означават, че е писано от няколко души):
Лъчезарен(не знам защо е на първо място, след като е единственото, което ама на грам не пасва), чувствителна душа, творческа натура, отнесен от вихъра, философски настроен, леко отнесен(в добрия смисъл), помагащ, разсеян, непукист, влюбчив, смел в изказванията си, кавалер, с богато въображение, душичка, съпричастен, логичен, катил, провокативен, целеустремен, комуникативен, услужлив, креативен, интелигентен, хаотичен, умен(5)(хехеееееееееее), весел, любознателен(3), чувствителен.
Да съм жив и здрав!

Няма да разказвам за купона по случай Трифон Зарязан… Яко беше!
Днес се прибирах пеша със Станислава(една моя съученичка и смея да твърдя приятелка) пеша през морската. Когато стигнахме до тях обаче, тя останови, че телефона й е паднал някъде по пътя. Метна си чантата у тях и решихме дружно да го потърсим. Аз, защото е забавно и мога да си прая майтапи с горкото момиче, а тя, защото е пацифист и Трета Семейна Война не й е по вкуса:)
Сред всички майтапи казах и следното:“Ще бъде яко, ако ти подминем телефона и докато го подминаваме баща ти звънне и чуем звъненето…“. Както си вървим забили поглед в земята по едно време ми хрумна, че ние не сме вървяли от там и трябва да се върнем 5метра и да завием по една малка алейка. По същият път вървяха и мъж и жена, които започнахме да изпреварваме. Станислава си гледаше ве краката и с надежда търсеше нещо синкаво, а аз погледнах мъжа, който се наведе. Видях, че вдига нещо и се загледах вече целенасочено и възкликнах:“А, това е ТВОЯТ телефон!“. Човекът се усмихна и ни го даде. Ние благодарихме и обяснихме, че щяхме да го подминем, ако не беше той и така си поговорихме 1мин, след което жената пожела на Станислава: „И повече нищо да не губиш тази година… и най=вече него да не изгубиш“. Аз се усмихнах, разбирайки, че жената е под въздействие на новия Валентинов вирус, който се характеризира със сърдечна треска и необяснима усмивка на лице…
А и ми се погъделичка самочувствието:)
Поговорихме си така за случайностите и доволни от намерения телефон се прибрахме вкъщи.
Аз поспах и после видях моята „Валентинка“, за която ще говоря и по=скоро ще псувам най-нахално и необмислено в следващия пост…

Може би никой няма да се очуди, че гледам народното събрание, виждайки подобно заглавие. Попаднах случайно докато си закусвах най-спокойно… закусвах, да, не защото съм свършил, а защото вече не е спокойно. Коалиция? Между Коалиция за БГ и СДС, между ляво и дясно? Вот? На недоверие? ХА! Дъвчещи се кучета в предизборна кампания – е това гледам и псувам! Надежда Михайлова нападаше по-хапливо коалционния си партньор в дадения случай вместо партията срещу която е вота. Надеждата започна да обяснява, че е готова да вземе властта и че щяла да направи това и онова, да паднат данаците – ХАЛЕЛУЯ! А БСП – можел само да си избърше задника с изказванията на Станишев, който не знаел как се управлява еврпейска държава и тн и тн… значи, тази отново ще повторя един вече любим мой израз, култува жена говори 5-6мин за това какво ще направи ако й турнем властта и в последните НАИСТИНА 15сек бяха отделени, за да се апелира към вота. Еми ще се извиня за израза, но няма да го спестя – ЕБА СИ ВОТА!

Сега гледам един с очила и плешив, не му знам името, но доколкото разбрах а и чувайки какво говори, явно е от НДСВ. Интересно е, че той нападна другите като ги цитира и им показа глупостите, които говорят. Стигна до Мозер, която казала нещо, след което Станишев казал нещо си друго. Това ми е далечно, защото ако не се лъжа се бяха върнали в Ленинско или може би Сталинско време… но какво искам да кажа – той цитира Станишев, посмяха се и поракопляскаха, включително и червения лидер, след което каза нещо от рода на: Все пак изказването на господин Станишев беше в съвсем друг тон и беше много по-сериозно, в което чух думички като…. т.е. той направи четка на своя враг, враг?

Отново в мой стил имала си байката тая политика, народе! Това не е политика! Това е гавра с нас! С нас и с вас ако не харесвате моя милост:)

Сега идва Паси, аз ще пиша цял ден май и ще го постна накрая да няма сто поста….

Да чуем Паси-то:)

Е, Паси е ясен. Той драпа за ЕС.

Ай стига толкова за сега….

Животът бавно напускаше тялото ми. Усещах го. От години не съм бил добре със здравето и сега не съм видио по-зле, но това се усеща. А имах толкова още неща да изживея, още толкова много радост да видя! Какво ли ще стане с внуците ми? Ами с техните внуци?

Но аз съм щастлив човек! Видях първото си правнуче. Плаках от радост и вълнение! Гледах го как пораства с всеки изминат ден. Неговата усмивка беше и моя усмивка.

Успях да изпълня и една моя отдавнашна мечта – заведох внука си в родното ми село. Исках да види корените си, да знае откъде е тръгнал и да прозре ясно на къде отива. Да му вдъхна сила да гони целите си и да му даря спомена за родината, защото каквото и да прави, тя ще живее в него. Мисля, че той ме разбра. Винаги съм вярвал в него. Има нещо в това момче! Е, все пак моето име носи, няма как! Хаха, но имаше и нещо друго… Трудно ми е да го разбера и опиша, защото той е моя пълна противоположност, поне на пръв поглед, но знам, че носи моето най-силно качество – упоритостта ми. Надявам се тя успее да нивелира иначе така лутащото му се съзнание.

Но, Господи, не е сега момента да се виждаме!

Той още има нужда от мен! Годините бяха много тежки за него. Не е видял нищо той, но пък това, което преживя, го разтърсваше много силно. За едно чувствено хлапе този свят може да бъде много свиреп. И сега сякаш всичките неволи изведнъж нахлуха в съзнанието му и го сринаха. Искам да му помогна да се отърси от тях, да ги изхвърли от сърцето си и да продължи напред напук на жестокия ни свят. Но не знам как! А и ще ми трябва толкова много време, Господи! А не ми го даваш…

Знам, ще кажеш, никой момент няма да е подходящ, но…

Направих много грешки. И всичките от желание да бъда добър, да помогна. Затова не съжалявам за нито една от тях. Никога през живота си не съм сторил зло никому. Никога не се научих да мразя. Затова пък много други ме мразеха упорито. Може би ги дразнеше, че не съм като тях, а може би, че не могат да са като мен?…

Но те не са важни! Важни са тези, които, знам, ме обичат! Няма нужда да ми го казват. Думите винаги са били излишни. Но аз го виждам в очите им. Те говорят повече от три живота изказани думи, защото изговарят неизказаните.

Вземи ме, Господи! Вземи ме, но при едно условие! Искам да ми позволиш да се върна в съня на всеки един от най-скъпите ми хора поне веднъж, за да намаля болката им и да им дам от моята сила, за да продължат напред и да изпълнят предначертаното. Дари ми тази възможност, Господи, и ще съм твой цяла вечност!

Една вечер спах при баба ми. Тогава го сънувах. Той ми говореше. Не помня нито образ, нито реакцията ми, нито неговите думи. Но знам, че те ще ме водят цял живот. Знам, че не случайно не ги помня. Съзнанието умее да изкривява думите, но той ми дари нещо повече от думи. Дари ми сила и знание, което дори без да осъзнавам, ще използвам през дните си. И една нощ и аз ще се върна така в нечии сънища. Макар че не вярвам, че ще мога да дам сила на когото и да било, но пък мога да даря любов, за да им свети…

Благодаря ти!

Old people talk to themselves

When they sit all ’round all day

This old woman I knew

I used to go over there and sit with her

And she’d be sitting around

In a rocking chair talking to herself

And she used to say she used to say

Sometimes the cold gets in my bones so bad

Till I just don’t think I can go

Yeah and for a little while well I don’t care

If my days are coming to an end

And just as soon be gone sometimes

Sometimes the night comes down on me

And I know what’s ahead

An evening in this cold old house

With no one to say goodnight to me when I go to bed

An evening in this cold old house

With no one to say goodnight to me when I go to bed

Sometimes

I wonder why I stay

What am I waiting for

My children are grown and gone away

They got children of their own now

Don’t need me anymore

In winter when the streets are bare

There ain’t nothing much to see

I just can’t help missing and thinking

About that kindly man

That one old winter time came

And took away from me

And then one morning

Another spring is there outside my door

Things are blooming

Birds are singing

And suddenly yes well I ain’t sad

Ain’t sad no more ain’t sad no more

When it’s warm and the sun is out

It’s like my heart’s restored

I’ve had my love I’ve had my children

And I have so many memories

So don’t mind me complaining

What the years may bring

Cos this old world has been fine with me really

And I’m thankful for seeing another spring

It’s gonna be better this time another spring

It’s gonna be groovier this time another spring

It’s what’s happening this time

So I’m thankful for letting me see another spring

Днес беше велик ден! Завърши велико!

Изпуснах една среща с приятели, но не съжалявам! Сега ще ви кажа защо.

Цял ден се ширя из нета. Първо си дръпнах Amule, аналог на Emule за Debian, а може би и за останалите дистрибуции. Бая време се учих как да покачвам скоростта и да точа максимално от възможностите на програмата. После намерих албума, който е и заглавие на поста ми и реших да го дръпна. Беше zip archiv. Много часове се минаха докато стане работата, но накрая успях! Оказа се обаче, че нямам архиватор, с който да го екстрактна. Тогава попаднах на Ark – KDE приложение, което е много простичко, но върши идеална работа. Имах малък проблем в началото. Излезе ми следното съобщение за грешка: Extracting is not existing in your PATH. Брех маа му стара, казвам си, кво пък значи това? След малко суетене разбрах, че просто допълнително трябва да дръпна пакетите zip и unzip. И тогава се случи. Пуснах си го! Няма да излъжа ако кажа, че направо се разплаках от вълнение и радост и щастие и възторг! СТРАХОТЕН Е ТОЯ АЛБУМ! Невероятен глас, невероятно пияно! Влюбееееееееееееннннннннннннннннн

Животът е като една игра… постоянно се сблъскваш с казуси за разрешаване. Целта разбира се е да излезеш победител. Проблемът е, че никой не знае правилата на играта, нито критериите за победа. Ами ако загубата в даден момент се окаже победа в края? Ами ако целта е да загубиш играта, но да запазиш себе си? Той знае. Ние само предполагаме. Ето затова мразя програмите със затворен код. Господ е МОНОПОЛИСТ!