сб 20 юни, 2009
Вой любовен, но нечут,
направи ме кастрат – ама прочут!
Иван Иванов – Ванката
19.06.09
« Предишна страница — Следваща страница »
сб 20 юни, 2009
В къщата ми влезе враг,
прегърнах го и се усмихнах –
утре знам ще дойде пак,
ала гневът му вече ще е стихнал…
Иван Иванов – Ванката
19.06.09
Иван
пн 15 дек, 2008
Само когато заспиш,
ще те обичам,
за да не ме нараниш;
а когато отвориш очи –
ще ме няма,
за да не ни боли.
Иван Иванов – Ванката
15.12.08
Иван
пн 15 дек, 2008
Извървян ли си или тепърва почвам да те крача?
Не знам, във ъгъла се свличам,
но не плача…
Не искам аз по твойте тръни да се влача –
ела и целуни ме в здрача,
а после нека кръстът да ме мачка
и нека стъпалата ми кървят,
пироните в месото да се впиват –
не ще успеят болка да ми причинят!
Но устните ти спят,
а моите – мъртвешко сини,
за последно ще кървят –
прости ми!
Иван Иванов – Ванката
14.12.2008
Иван
сб 13 дек, 2008
Затрупа ни зимата на нашето вечно спокойствие.
Амин!
Иван Иванов – Ванката
22.11.2008
Иван
чт 23 окт, 2008
Камъни.
След камъните кръв
и после няма ни.
Колко хубаво е да си пръв!
Иван Иванов – Ванката
23.10.08
Иван
пт 17 окт, 2008
[…]
Елате, елате, вземете ме цялата!
Изпийте до дъно, до кокал режете!
Подарете ми сетне раздяла,
опънете въжето,
ритнете столчето,
усмихнете се и продължете,
а аз ще се усмихвам на болката,
ще се усмихвам взирайки се в светлината –
премаляла, без въздух и бяла
на примката ще се отпусна
и на свой ред аз ще ви напусна!
Иван Иванов – Ванката
17.10.08
Нещо не съм във вихъра си напоследък, ама колкото – толкова…
Иван
сб 13 сеп, 2008
Не искам детската безгрижност.
Не искам старите игри.
Аз искам да съм тази личност,
но във добавка – с детските мечти!
Има още…
Иван
чт 4 сеп, 2008
Умира.
Нещо малко и невидимо умира,
но макар и малко, то във себе си събира
всички истински неща…
Има още…
Иван
пн 1 сеп, 2008
[…]
Стоиш на края на морето,
аз – на сушата на края –
заедно сме общо взето,
но в частност сме самички, зная.
[…]
Иван Иванов – Ванката
30.08.08