lgМъка²

Когато от върха на планината погледнеш, тогава разбираш, че онова дребното, пъплещото, жумящото – то е върха на планината, а ти си на дъното.

Ще дойдат три дъждовни дни
и гълъб на прозореца ще кацне,
телевизорът ни ще се развали
и всичко, дето досега не съм ти казал,
ръката ти в ръка до синьо стиснал
ще ти кажа.
още…

Вой любовен, но нечут,
направи ме кастрат – ама прочут!

Иван Иванов – Ванката

19.06.09

В къщата ми влезе враг,
прегърнах го и се усмихнах –
утре знам ще дойде пак,
ала гневът му вече ще е стихнал…

Иван Иванов – Ванката

19.06.09

Само когато заспиш,
ще те обичам,
за да не ме нараниш;
а когато отвориш очи –
ще ме няма,
за да не ни боли.

Иван Иванов – Ванката
15.12.08

Извървян ли си или тепърва почвам да те крача?
Не знам, във ъгъла се свличам,
но не плача…
Не искам аз по твойте тръни да се влача –
ела и целуни ме в здрача,
а после нека кръстът да ме мачка
и нека стъпалата ми кървят,
пироните в месото да се впиват –
не ще успеят болка да ми причинят!
Но устните ти спят,
а моите – мъртвешко сини,
за последно ще кървят –
прости ми!

Иван Иванов – Ванката
14.12.2008

Затрупа ни зимата на нашето вечно спокойствие.

Амин!

Иван Иванов – Ванката

22.11.2008

Камъни.
След камъните кръв
и после няма ни.
Колко хубаво е да си пръв!

Иван Иванов – Ванката

23.10.08

[…]

Елате, елате, вземете ме цялата!
Изпийте до дъно, до кокал режете!
Подарете ми сетне раздяла,
опънете въжето,
ритнете столчето,
усмихнете се и продължете,
а аз ще се усмихвам на болката,
ще се усмихвам взирайки се в светлината –
премаляла, без въздух и бяла
на примката ще се отпусна
и на свой ред аз ще ви напусна!

Иван Иванов – Ванката
17.10.08

Нещо не съм във вихъра си напоследък, ама колкото – толкова…

Коя е Неда? Кои са кучетата? Коя е Теодора Димова? Кой съм аз? Кои сте вий…

Теодора Димова навярно ще ми се обиди, когато кажа, че крушата не пада по-далеч от дървото, но е факт. Гениален прозаик! А защо споменах плодовите насъждения? Защото Теодора Димова е дъщеря на Димитър Димов (без коментар).
Има още…