lgМъка²

Самотна прашинка,
на земята саминка,
от вятъра носена-
сърцето като восък е,
душата цялата е слънце,
а любовта й зрънце,
колкото Вселената голямо.
Вечно ти говори, а го мислиш нямо.

Обикаля и те търси,
спира се в очите ти,
макар че бърза.
Изпива тя за миг сълзите ти
и оттогаз насетне ти си вързан,
и гониш вятъра – със него нея -
малката прашинка и магична фея.
А горите песен тъжна пеят
и насочва те луната във нощта,
и надежда дава ти дъжда,
защото всяка капка носи топлината
на отминалото лято.

А прашинката лети от вятъра поета
и не му остава нищо на поета,
освен да я възпее с думи прости,
бедни, недостатъчни и постни,
но със тях душата си да пусне
да я дири и…докосне…

Иван Иванов – Ванката
26.03.06

Поле, набраздено от хиляди пътечки, някои по-широки, други тесни, почти невидими. Свежата пръст издаваше скорошната поява на едни, а от други бяха останали само малко камъни или пък цветя, които да очертават мястото, където някога са съществували. Той вървеше, бързаше, макар и от време на време да забавяше ход, но винаги след като известно време беше вървял бавно, започваше да тича, сякаш гонеше нещо. Полето стоeше пред него безмълвно, само от време на време му подаряваше някое красиво цвете или пък подлагаше камък под крака му. Беше поле… просторно, сякаш дори безкрайно, а понякога, когато се опитваше да тръгне по някоя по-мъничка пътека, срещаше невидима стена, стъклена може би, или пък потъваше в меките прегръдки на изкусно изтъкана мрежа, която нежно го побутваше да върви в друга посока. Понякога късаше мрежите или се опитваше да счупи стената, удряше се в нея докато не остане без дъх и сили. Друг път се оставяше да бъде воден от цветята. Когато беше в настроение, следваше цветята, почти неусетно вървеше от едното на другото. Когато обаче му беше тъжно и объркано, точно когато най – много се страхуваше, полето му предлагаше или пътека, изпъстрена с гладки и заоблени камъчета, по които някога беше текла вода, а сега бяха нажежени като въглени, или такава, набраздена от острите ръбове на камъни, на които можеш да се порежеш. Но той стоически извървяваше тези пътеки, дори някак си му харесвааше, защото знаеше, че когато те свършат, ще изчезне и страхът, а след това ще дойдат цветята и най-вече – светлината. На небето нямаше слънце или облаци, затова той не можеше да си обясни кое превръща непрогледния мрак в онази нежната, топла, успокояваща светлина. Когато не можеше да види нищо и вървеше, а не знаеше къде отива, той се сещаше за няколкото цветя, които носеше в джоба до сърцето си, те му даваха кураж. Не, не ги беше откъснал, те лежаха пред него на пътя, когато ги беше видял за първи път, Повечето се беше опитал да заобиколи, но не можеше, невидимите стени не му позволяваха. Те никога не увяхваха, само понякога навеждаха цветовете си, но той винаги успяваше да ги съживи.
Сега вървеше по пътека с камъни, беше от тези, които имат и заоблени гладки, и остри като нож камъни. Не беше тъмно, само че на него му се струваше така, понеже беше притворил очите си, а и без това имаше мъгла. В един момент осъзна, че върви към мястото, от което преди време беше тръгнал. Лабиринтът го беше завел обратно на онзи кръстопът, където някога беше седял и дълго време се беше чудил накъде да поеме. Тогава му се искаше да тръгне настрани, да отъпче нови пътеки, да разбие стените… не успя… Сега беше отново там, отново изправен пред своя избор, вече знаеше, че единият път е грешен. Ами другият? Дали и той няма да го отведе през хиляди остри камъни и в крайна сметка да го върне тук? Стана още по тъмно, почти не виждаше къде са пътищата, отново му се прииска да счупи стените, които ограждаха това място… Не знаеше обаче дали и това е правилно… Ставаше все по-тъмно, имаше чувството, че от почвата под краката му се появяваха остри, режещи остриета, същите, които само веднъж като малък беше срещал…Цветята бяха още до сърцето му, успокояваха го, но той знаеше, че те не могат да говорят, не могат да му кажат кой път да избере…Едната от стените изкушаващо се превърна в паяжина, вярно, много здрава, почти колкото стената, но все пак паяжина…а през нея, сякаш от пътеката зад нея, се прокрадваше светлина, опитваше се да наподобява, онази, приятната, но оставаше студена и някак си непозволена. Обърна се към светлината, но разбра, че изпитва болка от нея… твърде дълго бе стоял в мрак… беше време да отвори широко очи и отново да избере своя път…

Неди Шестакова
25.03.06, Варна

Благодаря ти!
Сигурен съм, че тя ще се зарадва на вашите мнения, така че feel free!

Реших да споделя с всички вас обещанията, които дадох пред себе си и пред Рали. Някои ще го нарекат висша форма на ексхибиционизъм, а аз ще го нарека просто прозрачност – най-добрият начин за оказване на контрол. Прозрачността е в основата на всяка една истинска и уважаваща себе си демокрация. И тя започва от индивида. Ако тези, които ме познават видят, че се отклонявам от завещаното тук, моля да ми посочат грешките, за да мога да ги поправя докато е още време…

Искам също да предупредя, че нещата започнаха малко отсредата и малко нашега, така че първите обещания са странни (Обяснявах, че станах като „царя“ и оттам се тръгна…):

но обещавам всеки имот дето съм си го построил, да го построя с честно изкарани пари;
обещавам, с каквото и да се занимавам, да не взема нито един рушвет, било то за да сменя по-бързо гумата на нечия кола или за да продам някой завод на безценица;
обещавам никога да не убивам, за да постигна целите си…
и никога да не позволя някой да нападне използвайки нашето въздушно пространство…
склонен съм да позволя защита…
обещавам първо да търся решение на проблема и после да търся виновните (освен ако виновните не са ключа към решаването на проблема;));
обещавам да помагам когато мога и когато не мога да се опитам да намеря някой, който да може;
обещавам любовта ми към българия да не прераства в омраза към друга държава;
обещавам да не мразя немците; не обещавам да ги обичам;)
не обещавам да изпълня мечтите си, но обещавам да се опитам;
не обещавам да не забравям хората, но обещавам да им помогна, когато ме потърсят, дори да съм ги бил забравил вече и при условие, че помощта ми няма да е в ущърб на невинни(т.е. ако ми кажеш да убия Mr. X, щото не ти харесва новата му прическа обещавам да не ти помогна);
обещавам никога съзнателно да не нарушавам морала си и да не предавам ценностите си;
обещавам ако го сторя несъзнателно, някой ми го посочи, докаже ми, че е прав и мога да поправя грешката си – да го сторя;
не обещавам да съм безгрешен;
обещавам да се опитам да не повтарям грешките си;
обещавам да спра, когато трябва;
и да разбия стените, когато няма кой друг и пречат;
обещавам поне още един път в живота си да обичам;
не обещавам да не спра да обичам.

Сега ми се струва, че има и много други неща, които искам да обещая, но нека оставим времето да озрее в мен… Може би някой ден тук ще има пост Обещания2…

Усмихнат ден!

Днес „случайно“ ми подхвърлиха ТОВА. Няма въобще да обяснявам. Четете. Който не го разбира да пише коментар, електронно писмо или да се свържи с мен през Jabber. Усмихнат ден на всички!

Днес прочетох един вече леко остарял пост в блога на Случайна и изключително широко се усмихнах! Предлагам и вие да сторите същото! Впрочем блогът на Случайна е вече с различен адрес. Линкът вдясно, както и този тук са към новия адрес

Ти който си във сърцата, нека твоята дума бъде моята воля, нека моята въля бъде моето действие, нека моето действие бъде чуждата усмивка, нека чуждата усмивка бъде моята усмивка, нека моята усмивка бъде светлина, нека светлината посочва пътя, нека го извървим, нека други го извървят с нас, нека целите ни са различни, нека различията ни обединяват, нека всяка цел бъде постигната, нека всяка цел бъде добра, нека добротата на целите да не е относителна, нека светлината не престава! Да бъде!

Тази молитва беше своеобразен край на един спонтанен ритуал, който извършихме преди броени минути с Рали. „Случайно“ видях името на една песен на Ивана – Добра среща, приятели. Помолих Рали да ми я изтегли и много се разчувствах. Започнах да обяснявам колко много обичам толкова много неща и вярвам и прочие… В един момент започнах да обещавам. Обещавах нещата, които искам да изпълня, които знам, че имам волята и силата да изпълня и си ги обещах, защото за мен обещанието е нещо свещено – дадено веднъж, то трябва да бъде изпълнено. Не обещавам, ако не мога да изпълня нещо. Обещавах си пред нея, за да може да не се опитам да избягам от думите си, защото вече някой друг ги е чул.
След това започна тя да си обещава пред себе си и пред мен. Накрая казахме на глас тази също толкова спонтанно измислена молитва и направихме знака на езика на глухонемите за обичам те, отправен към целия свят!
Това се оказа нещо много повече от просто думи. Пречиства те, дава ти яснота за целите ти и сила да ги изпълниш, чувстваш се лек и можещ, сякаш няма планина, която да не можем да преместим вече! Реших да го споделя с вас, защото е наистина невероятно усещане – това е първата стъпка на осъзнаване. Думтие свършиха тук и пак тук започна действието, и не от утре, а от днес!
Който има смелостта да изрече на глас обещанията пред себе си и пред някой близък, нека го стори и нека те го водят в живота…
Обичам Ви!

Преди няколко дни получих предложение да дам няколко урока за опитомяване на представителите на зодия мъж. За жалост ще трябва да отхвърля предложението заради изречението, което сложих като заглавие на този пост. Аз не обичам отговорностите…

Сълзи,
а пред тях си ти.
Знак „спри“
зад теб се криви.

Иван Иванов – Ванката, 13.03.06 Кьолн

Когато тя затвори вратата,
а аз останах насаме с празната чаша,
осъзнах, че никога не са вървели нещата,
но и че няма от какво да се плаша,
защото нищо не остана за губене,
защото животът ми отново загубен е…

И след тихото хлопване
сякаш нищо не се е случило,
сякаш нямало е на токчета потропване
и не се е получило, защото не е било.
А то, за добро или зло,
остана във спомена ярък,
но във спомена няма я вярата,
която ме правеше жив.

И привидно щастлив
стоя пред празната чаша,
във телевизора вперил погледа сив
и знам, че няма защо да се плаша,
защото светът зад завесите бил красив…

Иван Иванов – Ванката, Кьолн 10.03.2006

Много мислих за заглавието на този пост. Дали мотото да е заглавие или да не е, как да формирам текста и прочие. След това реших да не мисля, а да пиша преди да сте изпозаспали всичките ми потенциални читатели, висящи още над топлата бира в топлата кръчма в топлото виртуално пространство.
И така. Край с глупостите. Започваме разказа си за мъжа вчера днес и утре.

Зодиакален знак: Мъж
Това е една много особена зодия. Тя съчетава всички негативни черти на познатите ви вече зодии. Ама като всички негативни имам предвид наистина всички. Те са мудни, неориентирани, подли, коварни, лоши, агресивни, изключително нискоинтелигентни, клонящи към маймунизирани, нецивилизовани, книгите ги ползват за разпалване на огъня, а жената за поддържането му. Такива са нашите любими представители на зодия мъже. Но нека ги опишем на кратко:
Мото: Ни мъ ибе за нищу!
Скъпоценен камък: Ко? Кви камъни бе? Абе ти с камъни порше купувал ли си?
стихия /== с-тихия – стихията им е с тихия да се разправят шумно. Боят и крясъците са ярко изразена черта на доказването на техния характер. Според представителите на зодия мъж самките „ноу са кефят“ „като къртим мивки и мутри“, но самките са на друго мнение. За съжаление Мъжете никога не са влизали в директен словесен контакт с представителите на прекрасния пол, за да го знаят…
Планета: Марс им е близо!
Плюсове: Всичките минуси плюс още много много много минуси отгоре:)
Минуси: google
Мания: „Ей, тая самка сиа скиай как ша я сваля!“
Любима Unix команда: rm /
Истината за командата обаче е малко по-различна. Всъщност това е моята любима команда, когато си представя, че руут директорията е всъщност основата на тяхната зодия и с тази прекрасна проста команда (remove) ще спася света! (Ние рибите много обичаме да спасяваме света)

Но нека се спрем по-подробно на нашия мъж.

Зодия мъж не е обикновена зодия както казахме. Това е една от зодиите, които лесно се репродуцират още в ранните детски години. Много жени са се опитвали в ролите си на майки да ограничат нейното влияние, търси ли са какви ли не ваксини, но зодията е по-коварна от всяка друга болест. Та, тя се един вид мултиплицира. Ако един мъжки индивид попадне в полезрението, пази боже в компанията на представител на зодия Мъж, то той 105% сигурно е обречен да се превърне в пълно копие на този ужасяващ завъроподобен прототип. Този Мъж е груб, нахален, арогантен, агресивен, плюе и псува, рита няква кръгла топка, чупи прозорци и после скача щастлив с думите: „Ей шай ба майка му само да ни ни гепят ба си шоуто ай са офейквами другари чи си иба…“ и така продължава, подкрепяйки тезата с отсичащото: „Ама кво здраво я заковах, а?!“
Този все още твърде млад представител на зодия Мъж не осъзнава, че езиковото му богатство от обекта наречен топка(който се оказва не само важна част от социалното му израстване, а и незаменима такава за неговата ултрависока сексуална активност), ще се измести върху обекта-с-многото-имена. Страх ме е да започна изброяване, поради огромната опасност да пропусна някое, но все пак нека се опитаме да направим един импровизиран и абсолютно непредставителен списък на имената на въпростния обект:
Самка, женска, ку**а, ку**а, пу**а, мацка, писана, пичка, сладурана, лисичка, катеричка, зайче, буба, патка, кокошка, пиле, пиленце;), гълъбче… и разбира се речниковото: Жена. Строго забранени в речниковия запас на представителите на зодия мъж са: Дама и разбира се Уважавана. За „обичана“ астролозите още спорят, тъй като той я употребява често, но е доказан факт, че дори няма идея какво означава думата. Важното е, че „Мацката са кефи!“.

И така нашият МЛАД мъж ПОРАСТНА!
Пази боже да видиш такава картинка! Не пожелавам подобна среща от страшния вид дори на Николай Димитров – Гея!(да не се бърка с гръцкото планета;)). Нашият порастнал мъж освен изключително беден езиково умствено интелектуално и културно се е превърнал и в абсолютен нимфоман. Пълен кретеноид, на който само едното му здраво: „чукане/плющене/къртене/разбиване/ебане…“ и прочие епитети за все едно и също нещо,… а да, забравих… му е в главата. Само секса му е в главата. Туй ми беше думата.
Той вече носи бяло. Последните години се наблюдава изключително интересна трансформация във външния му вид. (Отвътре няма кво да се трансформира – празно). Нашият мъж преди се моташе из сйелските дискотеки с белия анцуг, зализания перчем и голямата верига от чист…. хромникел… Сега обаче анцугът е заменен от бял панталон, придружен от бяла риза, прикрепяща на разкопчаното второ копче прозрачните очила тип: „Мале кво дупè фиксирах“. Но най-голямата трансформация на нашия мъж е … ДИАДЕМАТА! Нашият мъж макар и прост, е успял да установи, че жените много се кефят на прекрасните си аксесоари за коса. Рекал си е: „я да ги скиам аз тея саксерсуари“ и се е получило това прекрасно чудо на световната мода. Слуховете твърдят, че Първият, Откривателят е бил награден с отличието Мъж на годината… на списание Gay world. Фала на такъви… мъжкари!
След него става страшно. Всеки, който види чудното изобретение, дето било: „мноу фйешън“, „мноу къртило“ и „напрау утрепалò рибата у мòрето“, си го турвал гордо на главата, отивал при първата самка и със басовия тембър на иначе баритонския си глас отсичал:
- Ей, бейбе, ко ша каиш?
- Ми ко да кажа…. По-добре да си мълча…
Правилно. Правилно. Аз лично бих добавил и:
- Аве ти не щеш ли да ми гризнеш чантата, ахмак с ахмак.
Ама това е жена все пак, не урунгел като мене. Трябва да е на ниво.
И така нашият мъж претърпява провал с първата срещната, но не е страшно. Никой от глутницата не го е видял, така че може спокойно да мине към втората първа срещната. Тактиката мигновено се сменя (Това е препрограмирано и странно защо, но винаги с бъгове):
- Прекрасна красавице, искам да имаш коси като моите…
Опааа… май трябваше да е обратното – аз като ви казах, че бъгава работа…
- Абе кретен! Глупак! Идиот! Плешив урунгел такъв! Сложил си я тая диадема на голо теме… в бурната си ярост, тя се сетила за подаръка за детето на сестра си, тутакси го извадила и му го затъкнала в устата…. Биберон.
- Ех, че хубаво ти стои! Запази го, аз ще купя друг!
Пореден провал. Но този път не болеше толкова. Вторият път никога не боли толкова, освен това тоя биберон бил яка работа: „Кълти кълти“(не се сетил, че може да си го махне от устата)…
И така с биберона в уста, нашият днешен модерен качествен мъж с диадема се отправя към ловната площадка, наречена дискутйекааааа!
- Ари, пич, ари а оим да забивами мадамите у дискуту вйе!
- Убу пич. Дай ми един час да изсипя три тона одеколон, един тир фарйенски парфюм и два танкера гел за коса, да оскубя космите между пръстите на краката и естествено да си обръсна мъничко от дясната вежда, да си залепя лепенката на бузата и отлитам при тебе като мишка при котка!
Речено сторено. Глутницата се събрала за отрицателно време и се отправила с разпусната крачка към дискутйеката.
Първата работа на глутницата била да застане на входа. Били петима:
Номер 0: след като застанал точно пред вратата, хубаво си почесал дупенцето, опънал прашките да не му пречат и направил крачка напред, за да огледа по-добре „матриала тука“
Номер 1: Хванал се за междукрачието, погледнал наляво, повдигнал вежда, погледнал надясно, повдигнал другата веждам погледнал напред, усмихнал се изкуствено и смигнал съзаклятнически.
Номер 2: свирнал с всички сили и се провикнал: ей малката, ти да прайш вятър можеш ли?
Номер 3: Зад него направила грешката да се опита да мине красива представителка на ловувания пол. Той я хванал за подкръстието, обърнал я с лек натиск към себе си, дъхнал на бира и казал самоуверено: Тая дискутйека нйей яка, ай хоим у нас!
Номер 4: Погледнал, видял, обърнал са и повърнал двете бири дето пил по пътя. Победата отново остава за Цезар.
В дискутйеката няма да ви разправям вихъра, показването на бицепси, трицепси, коремна мускулатура, гръбначна мускулатура, изключително умеене на пиене на екс на шотове от студена вода с капка спирт за вкус, танцови умения, наречени от запознатите твърде умилно: „Самолет“ и всякакви подобни.
Нека видим заключението на вечерта:
Мъж 0: Прибира се сам вкъщи на два крака… и две непознати сини рамена с пагони.
Мъж 1: Прибира се сам вкъщи на… 4 колела и 10 лв бакшиш.
Мъж 2: Прибира се сам вкъщи на 4 крака и от време на време на нос.
Мъж 3: Прибира се сам вкъщи на синини и тайнствени външни кръвоизливи. Спомен йок.
Мъж 4: Прибира се с две мацки до вкъщи!!! Те го стоварват полумъртъв пред вратата му, изсмиват се весело и се прибират вкъщи.

Естествено, когато на всички им минава главоболието се събират и се оказва, че:
Мъж 4 се е прибрал не с една, не с две, а с три мацки и леглото им било тясно, затова отишли в кухнята и такова пляскане му ударили, че още не можел да ходи нормално до тоалетната…
Мъж 3 се оказва скромен и се прибрал само с една самка, ама била такава избарана и такава дивачка, че направо му откъснала 3– и лошава работа, ама много дива и телефона й странно защо не могъл да го намери, ама само да му падне пак…
Мъж 2 бил с 2. Не се учудваме въобще. трябва да има баланс. Те естествено били близначки, ама не били руси:( Русото запазваме за Мъж 1. На въпроса: „И, как е?“ той отвърнал надменно: Аве и по-добри съм имал, ама не беше лошо де…
Мъж 1 бил с руса.
Мъж 0 бил със медицинска сестра цяла нощ… в токсикологията.

Сега идва най-тъжното. Нашите порастнали мъже отново стават деца и се женят.
Тук понеже пак прекалих с дължините ви предлагам да видите съвременната жена от предния пост. Нейното положение се дължи точно на това неприятно обстоятелство, че тя горкичата е направила грешката да се омъжи за зодия мъж. Ужас! Много ми е жал за нея, а него ми иде да го бия и млатя и тъпча и мачкам…

И така мъжът еволюирал в деградирането си до крайната степен на абсолютен дебил. Едва тогава и то след дълго упражняване на последното поприще(дебилстването) и скъсването на всички нерви на максимално много нормални хора и най-вече прекрасни жени, той бил готов да си отиде от този свят.
Слава на бога, че не го е направил безсмъртен!
Ной не е мислил навремето…
Бог хубаво го е намислил…
Ама ней се!

И съвсем накрая искам да кажа, че панацея има!
Една хубава жена, силна и властна, една модерна жена от нов тип – Жената Утре! Само тя може да направи от зодия мъж невинно котенце като мен, което да мърка в сладките й крачета и да бъде нейна най-прекрасна упора!
Така че жени, ако желаете да сте жените Утре и искате мъжът утре да е до вас, сложете му каишка, защото той от дума не разбира…

Аз казах.

PS: Приемни часове за фенки: Пон.-Пет. от 9 до 12; Вторник и четвъртък 9-12; 14-16;
Моля без скандали и писъци пред приемната – имам усмивки за всички Ви!