lgМъка²

Камъни.
След камъните кръв
и после няма ни.
Колко хубаво е да си пръв!

Иван Иванов – Ванката

23.10.08

[…]

Елате, елате, вземете ме цялата!
Изпийте до дъно, до кокал режете!
Подарете ми сетне раздяла,
опънете въжето,
ритнете столчето,
усмихнете се и продължете,
а аз ще се усмихвам на болката,
ще се усмихвам взирайки се в светлината –
премаляла, без въздух и бяла
на примката ще се отпусна
и на свой ред аз ще ви напусна!

Иван Иванов – Ванката
17.10.08

Нещо не съм във вихъра си напоследък, ама колкото – толкова…

Днес, след залез слънце, за пореден път, пресичайки, съзрях в последния момент черен автомобил без пуснати фарове. Случва ми се почти всеки ден! Вероятността да бъда убит от такъв кретен е огромна. Но това едва ли ще трогне кретените… Вероятността да ги осъдят за моето убийство, да им побелеят косите, да не видят как децата им растат, да не могат да чукат жените си, може би ще ги трогне. Затова умолявам всички кретени: карайте с фарове, бе, хора! Пазете и себе си, и другите! Тоя живот може и да е гаден, ама пък ни е свиден…

Коя е Неда? Кои са кучетата? Коя е Теодора Димова? Кой съм аз? Кои сте вий…

Теодора Димова навярно ще ми се обиди, когато кажа, че крушата не пада по-далеч от дървото, но е факт. Гениален прозаик! А защо споменах плодовите насъждения? Защото Теодора Димова е дъщеря на Димитър Димов (без коментар).
Има още…

Радвам се, че отидох сам на Ива̀нов. За пореден път бях поразен от гения на Чехов. Едва ли има друг автор, който да може да създаде толкова прекрасни и истински образи. Прави го с невероятна лекота, уж прости и изчистени, а зад тях има толкова много наслоявания, че ги чувстваш по-сложни и от реални личности… Ако има друг такъв автор – споделете ми!
Има още…