Иван
пт 18 мар, 2011
Самоубийството на един поет,
видял се в отражението на водата,
където луната потъва блудкава
като римите му,
като бездарните му стихове
и ритъма, загубен в тишината,
и лицата на безличния читател,
и безсмислието на света,
раняващ го със безразличието
на своята омраза
е на място.
Иван Иванов – Ванката
17.03.11
Иван
пт 11 мар, 2011
Да разрушим света със сто и двайсет удара в минута!
С първия удар ще го разрушим,
с останалите сто и деветнайсет ще се уверяваме в това
и после – една минута тишина
до следващия земетръс
Иван Иванов – Ванката
11.03.2011
Иван
ср 2 мар, 2011
Ти я избра,
ти си окачи въжето,
ти беше в онази уличка
не когато трябва,
защото те привлече мрака
и мазния пушек от шахтите –
извратената романтика
на нищетата, Още…
Иван
ср 2 мар, 2011
А ти си шума и сухи клони
и всяко вдишване е запалително,
и сън –
накъсан като старо яке,
и бич –
впити стари рани по челото…
Ти си илюзия и
ние всички те обичаме!
Иван Иванов – Ванката
23.02.2011
PS: Това всъщност е селекция от три неща писани последователно, така че ако не виждате смисъл – на прав път сте 
Иван
ср 2 мар, 2011
Помниш ли старата къща на брега на морето? Миналата седмица я разруших! Сам. Хванах една кирка, един голям колкото мен чук и я направих на трески, тухли и купчини хоросан. Изхвърлих всичко в морето – построих си мост. Вече мога да ловя риба. Правя си огън на пясъка – оставих няколко носещи греди за огъня. Видях миди по моста – направил съм им дом.
Още…