Следваща страница »

Но пък съществуват много други хубави неща, за които си заслужава да се усмихнем…

Навярно всеки от вас е чел това поне веднъж, но защо пък да не го прочетем още един път?

(Не обръщайте внимавание на грешките, не те са важните)

Съществува ли дядо коледа?

Само когато заспиш,
ще те обичам,
за да не ме нараниш;
а когато отвориш очи –
ще ме няма,
за да не ни боли.

Иван Иванов – Ванката
15.12.08

Извървян ли си или тепърва почвам да те крача?
Не знам, във ъгъла се свличам,
но не плача…
Не искам аз по твойте тръни да се влача –
ела и целуни ме в здрача,
а после нека кръстът да ме мачка
и нека стъпалата ми кървят,
пироните в месото да се впиват –
не ще успеят болка да ми причинят!
Но устните ти спят,
а моите – мъртвешко сини,
за последно ще кървят –
прости ми!

Иван Иванов – Ванката
14.12.2008

Михаил Миков (Министър на вътрешните работи): „Такъв тип събиране за пушене не е необходимо да се охранява от полиция“…

Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже…

Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже…

Затрупа ни зимата на нашето вечно спокойствие.

Амин!

Иван Иванов – Ванката

22.11.2008

За да запазя анонимност на маршрута, по който пътувам, няма да спомена номера на автобуса, както и отделните спирки. Тази информация ще запазя за органите, които имат нужда от нея.

Ето я и случката:
Има още…

Камъни.
След камъните кръв
и после няма ни.
Колко хубаво е да си пръв!

Иван Иванов – Ванката

23.10.08

[…]

Елате, елате, вземете ме цялата!
Изпийте до дъно, до кокал режете!
Подарете ми сетне раздяла,
опънете въжето,
ритнете столчето,
усмихнете се и продължете,
а аз ще се усмихвам на болката,
ще се усмихвам взирайки се в светлината –
премаляла, без въздух и бяла
на примката ще се отпусна
и на свой ред аз ще ви напусна!

Иван Иванов – Ванката
17.10.08

Нещо не съм във вихъра си напоследък, ама колкото – толкова…

Днес, след залез слънце, за пореден път, пресичайки, съзрях в последния момент черен автомобил без пуснати фарове. Случва ми се почти всеки ден! Вероятността да бъда убит от такъв кретен е огромна. Но това едва ли ще трогне кретените… Вероятността да ги осъдят за моето убийство, да им побелеят косите, да не видят как децата им растат, да не могат да чукат жените си, може би ще ги трогне. Затова умолявам всички кретени: карайте с фарове, бе, хора! Пазете и себе си, и другите! Тоя живот може и да е гаден, ама пък ни е свиден…

Следваща страница »