lgМъка²

За да запазя анонимност на маршрута, по който пътувам, няма да спомена номера на автобуса, както и отделните спирки. Тази информация ще запазя за органите, които имат нужда от нея.

Ето я и случката:
Има още…

Камъни.
След камъните кръв
и после няма ни.
Колко хубаво е да си пръв!

Иван Иванов – Ванката

23.10.08

[…]

Елате, елате, вземете ме цялата!
Изпийте до дъно, до кокал режете!
Подарете ми сетне раздяла,
опънете въжето,
ритнете столчето,
усмихнете се и продължете,
а аз ще се усмихвам на болката,
ще се усмихвам взирайки се в светлината –
премаляла, без въздух и бяла
на примката ще се отпусна
и на свой ред аз ще ви напусна!

Иван Иванов – Ванката
17.10.08

Нещо не съм във вихъра си напоследък, ама колкото – толкова…

Днес, след залез слънце, за пореден път, пресичайки, съзрях в последния момент черен автомобил без пуснати фарове. Случва ми се почти всеки ден! Вероятността да бъда убит от такъв кретен е огромна. Но това едва ли ще трогне кретените… Вероятността да ги осъдят за моето убийство, да им побелеят косите, да не видят как децата им растат, да не могат да чукат жените си, може би ще ги трогне. Затова умолявам всички кретени: карайте с фарове, бе, хора! Пазете и себе си, и другите! Тоя живот може и да е гаден, ама пък ни е свиден…

Коя е Неда? Кои са кучетата? Коя е Теодора Димова? Кой съм аз? Кои сте вий…

Теодора Димова навярно ще ми се обиди, когато кажа, че крушата не пада по-далеч от дървото, но е факт. Гениален прозаик! А защо споменах плодовите насъждения? Защото Теодора Димова е дъщеря на Димитър Димов (без коментар).
Има още…

Радвам се, че отидох сам на Ива̀нов. За пореден път бях поразен от гения на Чехов. Едва ли има друг автор, който да може да създаде толкова прекрасни и истински образи. Прави го с невероятна лекота, уж прости и изчистени, а зад тях има толкова много наслоявания, че ги чувстваш по-сложни и от реални личности… Ако има друг такъв автор – споделете ми!
Има още…

Напоследък ми се ще да прочета някой друг стандарт. Странно защо удрям на камък. Намерих един ISO стандарт, който се оказа публикуван незаконно и от части, и от трети лица. Надявах се да намеря и един БДС, но отново безуспешно – освен, че търсачката на официалния сайт на БИС не успя да го намери по номер (а аз съм сигурен, че съществува), и да го беше намерила – все тая, защото щяха да искат да платя, за да го прочета…
Има още…

Къде, защото онемях, къде, заради дискусията в блога на LeeAnn, реших, че трябва да публикувам този пасаж на всяка цена… Мисля, да не коментирам нищо – той крещи достатъчно силно…

„При техния наивитет и несигурност несъмнено за фабричните мениджъри е по-лесно да налагат дисциплина, но по-младите работнички са предпочитани и поради други причини. Жените често биват уволнявани от работата им в зоните [1], когато навършат около двадесет и пет години, а надзирателите им казват, че са „прекалено стари“ и че пръстите им вече не са достатъчно чевръсти. Тази практика е високоефективен начин за намаляване до минимум на броя на майките, получаващи заплата от компанията.
Има още…

Не искам детската безгрижност.
Не искам старите игри.
Аз искам да съм тази личност,
но във добавка – с детските мечти!
Има още…

Днес ми бутнаха в ръцете няколко неща, на които истински се смях. Нека се посмеем заедно!
За съжаление хипервръзките и към двата бисера не работят, за това ще ви ги пресъздам тук.

Първият е взет от страницата на НАП и гласи следното: „Териториална дирекция Видин обявява търг за унищожаване на вино и спиртни напитки.“ (7 март 2006)

Браво! Браво!

Следващият вече си е за рев. Това е съобщение за временно спиране на известна българска уеб страница, която няма да споменавам, за да не ме пляскат по дупето. Ама като си чета пощата – сигурен съм, че това е показателен случай за много други подобни страници… та: „Системата се апгрейдва. Временно входъд е преустановен. Заповядайте по-късно.“

Аз лично не бих се върнал никога пак там…