lgМъка²

И вълшебникът съм аз

Зависими сме към светлината –
хроничен недостиг на мелатонин,
свръхдоза адреналин –
всичко има своето химично обяснение. Още…

Аз те обичам!
Едно, две, три
Аз те обичам много!
Едно, две, три, четири
Аз те обичам много истински!
Едно, две, три, четири, пет
Аз те обичам искрено много истински!
Едно, две, три, четири, пет, шест
Аз те обичам безумно искрено много истински!
Едно, две, три, четири, пет, шест, седем
Аз те обичам безумно искрено много истински, прекрасна!
Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем
Аз те обичам безумно искрено много истински, прекрасна моя!
Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет
Аз те обичам безумно искрено безмерно много истински, прекрасная моя!
Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет
Теб.
Десет, девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, едно – тя е!
Аз те обичам безумно искрено безмерно много истински, прекрасна моя и броих до десет преди да го кажа и да ти си, след малко ще ми свърши въздухът, затова ме целуни
Завеса.

Иван Иванов – Ванката
16.09.10

Es ist Stellvertreter der eigentlichen Bezeichnung eines Objekts, die Stellvertreter des eigentlichen Objekts ist, das eigentlich nicht eigentlich ist. Unser Leben ist stets stellvertretend.

Das eine Skizze nur noch…

18.08.10

Es kommt nie zum Schluss,
weil ein Schluss seinen Anfang will.
Es kommt nie zum Schuss,
weil ein Schuss seinen Mut will.
Er kommt nie zu Hûs,
weil ein Hûs seine Liebe will.
Er kommt nie zum Ziel,
weil ein Ziel seinen Weg will.

Und der Weg ist ein Halber.
Weiter…

Стоиш, ти, съзерцавайки орлите,
на две пречупен, ти, от раницата тежка;
Кръжат във търсене, а ти стоиш в такова;
Какво съкровище ли криеш там,
че и за миг дори не го оставяш?
Мечти? Или пък спомени поизбледнели?
Или пък тайни? Свои? Чужди? Болки?
Хвърли ги! Ти, огънати човече – хвърли! –
замеряй с тях орлите и небето, реката долу –
разплискай я! и разбунтувай – остави я
да ги погълне, със тиня да ги обгърне,
да ги няма, заспи със тях – за първи път,
ти, бледни, спи и събуди се сетне –
за първи път, ти блудни, прогледни
и виж орлите как кръжат –
хвърли се, ти, страхливи, разпери ръце
и скачай – те те чакат! Ти. Аз.

Иван Иванов – Ванката
03.08.10

Това е пътят!
Още…

Es ist mir zu eng,
zugesperrt und beschränkt.
Das Zimmer verkleinert sich
und auf ainmal auf meim Kopf zerbricht.
Atemlos.
Aber ich lebe noch!
Hoch,
der Welt über
und dann wieder in die Welt hinein –
ein monolites ganzes Sein.
Zerrisen.
Dann wieder in meim Körper rein.
Atemlos.
Ich sterbe noch!

Ivan Ivanov – Wankata,
16.12.2009

Случвало ли ти се е да вървиш и да си мечтаеш за всичко онова, което някога отдавна, ако не беше, или пък ако беше, или ако някой друг беше или не беше, щеше, стига да… ама не стига…?
Още…

Сън, а в съня зверове, сенки и недоизказано,
хлад, остра болка от срязано,
плът, недокосната, синя
все, че е сън ти се чини
и все е истинско,
и боли, трепери, свисти, огъва се,
аха да се предаде –
звън от будилник
и нов сън.

Иван Иванов – Ванката
15.09.2009